Зареждам...
Напътствия 1994 година

1994 година

Мъдростта – Мирово служение!

В дългия Път на човечеството е имало Синове на служението, които са манифестирали символа като вяра; имало е Посветени мъже, които са вземали тайни, за да ги дават на всички; имало е Пророци, които са били нужни заради разлъката между доброто и злото; имало е и Воини на Любовта, които са носили благовестието.

Сега, в Духовната вълна на Мъдростта, има Деца на Деня, които са с предназначение да осъществят едно ненадкрачено още битие – няма зло, има нееволюирало добро!

Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето! И тази благодатна воля наистина ви е дала отворени врати за бъдеще, защото имате едно достойно настояще.

Другата тайна е великото преселение на вашите души от скинията на надеждата в храма на обричането. Това направихте в личното си ходене, в личния си храм и то с главнята на Мъдростта прераства в социално действие. Ние дадохме на света една нова Витлеемска звезда, направихме едно ново пътуване, приехме една нова Духовна вълна.

Вече може да се каже, че от пролетта на своето знание вие влязохте в храма на предолтарното служение; че евхаристийният хляб на Мъдростта ще бъде новото причастие на света. И тогава аз няма да ви питам, както Христос попита учениците Си: И вие ли като другите ще си отидете? Вие не можете да си отидете – както те Му отговориха: При Тебе има думи за вечен живот! Който е ял от хляба на Мъдростта, не може да огладнее и не може да напусне духовния си храм и обречения си път! Не можем да се разделим, защото онова, което ни е събрало, не е каприз, а е повеление с благослов. Преходността не бива да ви смущава, защото нашият Път няма да свърши!

В този Път много са тежки нещата, които вършите! Но още по-тежко ще е да създадете зазоряване в душата на човечеството. Ако усвоите тази предназначеност, няма защо тогава да се страхувате от предопределението, че ви е тежко и че страдате в дадени моменти. Предопределението е праг, който трябва да се научите да надкрачвате! Крилете ви не са тези на Икар – не са „пришити“ към вас с восък. Те израстват с една нова концепция, с една нова Духовна вълна. Гнездото, в което сте били, ще го освободите, защото имате криле. А тогава, когато има беда, няма защо да се страхувате. Ако Аз не съм я видял, за да ви опазя, да я отхвърля, да дам това, което трябва да ви спаси, за да вървите в пътя си – вие повикайте, защото всеки глас призовава битие!

И ако в своята лична Книга на Живота, която е вашата най-вътрешна същност, напишете поне един израз: човекът е бог в развитие; Мъдростта е съдбовна обреченост в Пътя на новото човечество... – достатъчно е, защото, приложена в царството Небесно, тя ще бъде сумирана в царството на Божествеността. И от този ред или от тази страница ще се прецени живот и битие.

Като живот и битие вие трябва да направите най-вече смирението Божий дар в личния си път. Пътят на Мъдростта е като шума от стъпките на сърна – тих, кротък, смирен – водещ към онзи обилен водопой, който дава живот!

А когато сте направили пропуск, трябва да поемате отговорност! И онзи, който не си върши работата, няма защо да чака официална покана да си отиде. Не. Доблестта го изисква и щом преценката е налице, той спокойно може да каже: „Аз освобождавам мeстото“. Защото този, в когото има частица от вибрацията на едно ново Учение, той знае закона за жертвата, а не плача!

Всеки от вас, за да вибрира в тази среда, е почувствал известна душевна сродност с Учението. Никой не може да го направи своя валенция за живот вън от него. Само вътре в него може да направи от сярата – злато. Учението има за цел да извика служение, което преобратява и което ражда. Ако не можете да преобратите себе си и ако не можете в другия да видите себе си, никога няма да видите Бога! Себе си когато виждате в другия, виждате всички собствени недостатъци.

И всеки от вас трябва да се попита на кое стъпало в лествицата е качен. Никой не може да говори за първото стъпало, ако не е стъпил на второто. Всеки трябва да си изходи стъпалата. Те могат да бъдат минати за три години от този, който носи известно посвещение; те могат да бъдат минати за три дни, от Онзи, Който може да каже: За три дни ще разруша този храм и ще го съградя!; те могат да бъдат минати и за три минути, когато великата Змия-Огън мине през своето велико царство.

Всеки от вас, когато не може да приеме своята вътрешна святост на посветеност, своята йерархия, ще се бунтува и срещу Всемирната йерархия на по-висшите същества. Искам от това да се пазите! Защо? Защото Йерархията съществува – това дали вашата воля, дали вашето сърце, дали вашата мисъл я приемат или не... – Космичната и планетната еволюция я осъществява. И не може да отречете, че според това кой, как и къде е свършил своята работа, Йерархията е поставяла и съответния ранг на своя служител.

Единомислие не значи колективна мисъл. Христос, когато казва на апостолите Си да Го чакат в единомислие, на всекиго праща отделен огнен език на Петдесятница. Всеки има своята йерархия и според възможността да понесе вибрацията на Огнената сила му се позволява да има и съответната будност.

  • Това, което сте могли да осъзнаете, не е всичкото, което трябва да знаете!

Това е свобода от ограничение. И тогава няма защо да има скръб в душата на този, който ще слуша йерархията на своя Учител, и няма защо да има съблазън в душата си ученикът. И с такава грижа Христос помоли Своите ученици да не се наричат учители, защото тежко е бремето на кръста, който Го чакаше. Тази вечна съблазън на себеподчертаването трябва да спре, за да минете в това, което наричам себеразговорка с Божеството! Себеразговорката с Бога ви прави смирени и признателни. А бях казал, че само смирението не е обидило съдбата и Господа! Себеподчертаващият се може да осъществи частица от великия Луцифер, но Аз и Отец... – едва ли!

И така, всеки може да направи една преценка дали е дошъл за месианство, или е дошъл за развитие и със съответната йерархичност да свърши своето дело. Трябва дошлият за развитие да положи усилията си, а когато часът му да върши месианска роля удари, да е готов. Тази преценка е наложителна, за да няма излишна съблазън и недостоен упрек! Така трябва да намерите в себе си сили и да пребивавате във всичко, защото всичко е в Едното и Едното е във всичко. Единството не е в това, че нямате различия – Единството е в служението, което осъществявате!

Когато защитавате Всемирността, нека да послужите на нея, вместо на собственото си битие. Тогава ще видите, че ще угаснат недоволствата. Понякога ще е налице конфликтът – изостреният, изваден ако щете, меч, с който ще прободете някого, да кажете: „Ти в този върховен момент си доста неактуален, доста нединамичен“. И все пак, който извади меча, нека го направи със загриженост – не за да прави рана, а да събужда. Трябва да се научите, че когато някой е сгрешил, не е нужно да бъде изобличен публично – нужно е да му се прости, а той колко ще израсне, е негов проблем. Трябва да имате смелостта да понесете грешката на другия, грешката на служителя! Нека добродетелта не слиза надолу, за да не изгубите стойността `и, а да остане, че знаете да прощавате. Това ще покаже, че служите на нещо голямо, а не на себе си.

Време е вече всеки да хвърли старата планина от мисленето си в океана на астралните води; всеки да махне веригата на приземената си воля; всеки да има свое ново светилище, своя олтар и свой хляб за причастие. Така неговото развитие ще бъде капка в Океана на Всемирната еволюция, за която всеки поотделно носи отговорност. А отговорността за служението не може да бъде подчинена на закон, както са подведени моралните постулати и социалните наказателни закони. Не! Мъдростта не е подведена под такъв знаменател, защото Огънят на Божественото събуждане не може да бъде поставен в рамка!

Бъдете победители, защото вие живеете и изпълнявате волята на Отец! Победител е онзи, който в лицето на т. нар. враг е видял приятел; онзи, който в прощението е намерил взаимност. Човекът е една Всемирна валенция, която не изпълнява само чужда воля, а и собствена възможност. Всемирна валенция, защото с всеки може да направи съединение – има валентност за всичко. Вие нямате врагове – имате нееволюирали братя и приятели, имате едно присъствие в себе си, когато сте го видели в другия. И не бива да лишавате себе си, давайки преднина на Бога вън от вас. Всеки, който е осъществил Бог в себе си, е осъществил Мъдростта като орисана необходимост и не може да има враг вън от себе си. Не търсете „врага“ другаде освен в своята нееволюирала (естествена, разбира се) природа, в своята не дотам просветена мисъл и не дотам готова същност да поемете Божията мъдрост.

Благословението, което търсите от Отца, трябва да бъде утвърдено с това, че сте готови за Мъдрост. Така можете да разберете победата не като основание за господство, а като покровителство. Този, който побеждава, ако не покровителства, е себичен и чака награда. Бог в единия и в другия е само йерархия на Себеутвърждаването!

Трябва да водите голяма битка в душите си, в мислите си, в желанията си. Аз не се илюзирам, че всичко е победено. Ако беше всичко победено, щяхте да бъдете богове, а вие, както съм ви казал, сте човеци – богове в развитие. Светостта е достойнство, свещеността е величие, но Божествеността е победа!

Това е още началото на вашето пътуване в Учението и Духовната вълна на Мъдростта. И всеки ще мине частица или изцяло съответните етапи, в които той като ритмичност с Космичността се намира.

Божията благодат, с която живеете, няма да прекъсне, щом служението ви е жертвено! Дадено ви е едно служение, което е повече, отколкото може човек да си представи!

Вашата приложна Мъдрост ще бъде, когато сте успели да победите Себе си!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993