Зареждам...
Напътствия 1997 година

1997 година

Мъдростта – Мирово битие!

Тази година ние поискахме прозрение и признание на всеки дом, на всеки свят и жизнепотребата на осветено всекидневие. Затова прозрението трябва да ви даде надмога над всекидневието! И точно в служението, което е неотложна воля на Пътя на Мъдростта, се прави Мъдростта – Мирово битие.

Нашето Мирово служение на тази планета никой не може да го спре, както никой не може да спре изгрева на Духовната вълна! В такова служение трябва да направите историята си. Много явления има във всекидневието на човека, но колко от тях са събития?!

Светът се разграничава в преходите, когато идват нови Духовни вълни. Това сега е големият бунт, който всеки трябва да изживее – трябва да се разлъчите от света, но в никакъв случай не трябва да намразите света! Вие нямате право да бъдете недоволни от това, което е направила еволюцията. Защото, ако се върнете назад, ще видите доколко сте дали всичката си възможност светът да бъде друг... Когато се осъдите или измерите в това, тогава ще имате чувство на будност – какво правите сега, за да не се осъждате в едно бъдеще, когато ще видите, че човечеството пак закъснява.

За да не се осъждате в едно бъдеще, когато гледате настоящето, което става минало, вие трябва сега в пътя на своята йерархическа общност да свършите голямото си дело. И когато виждате, че някой върши безумия, не искам да го заклеймявате, не искам дори да се надсмивате, а просто да се самоосъдите, че не сте дали някога на хората достатъчно будност, за да не бъдат толкова глупави и толкова престъпни в еволюцията по отношение на бъдещето.

Ще трябва, бих казал, с толкова много чувство на будност да се врежете в епохата. А тя не трябва да е епоха само на достиженията на ума, тя трябва да стане епоха на нова духовност. Направете служението си жертвено, за да имате не толкова оправдание пред историята, колкото отговорност пред онова, което хилядилетията искат и търсят!

Нашето Мирово служение има своите опорности в националния ни дух. Защото българската духовност е оставила много съкровища и ще даде бъдни светила! И вие не може да избегнете националната и Всемирната отговорност. Човек трябва да се самоосъзнае в своето служение, но да направи и онова, за което го е извикала неговата лична, родова и социална предназначеност! Затова не бива да осъждате състоянието си и мястото, в което сте пратени, а трябва да търсите прозрение какво има да научите и какво трябва да акумулирате от общото отрицание. Така ще облекчите по-малко властния, по-малко пробудения. Там, където има отрицание, посветеният трябва да го погълне, за да освободи другите!

Не трябва да отричате традициите, но недопустимо е те да остават векове вкостенени. А най-страшно е да се връщат традиции, без да се осмислят. Столетия, например, се повтарят в един род имената. Сменете ритмичната група на рода си – това е посвещение! Ето защо се сменя името на монаха.

Не връщайте спомена за миналото! При това трябва да надкрачите прага на всекидневието, за да се позволи върховното благо на себежертвата. Себежертвата е извървян път и надкрачена награда! Големите дела на посветените не се правят заради награда или слава. Надмогата в процеса на вашето изграждане е много повече от онази изява, за която искате да получите награда или да покажете себе си. Ако трябва да надмогнете нещо, нека най-напред това да е себичността!

Не обезценявайте битието и с идеята за съществуване, както и с най-порочната идея – оцеляване! Да, мизерията ни гостува, но унижението обезличава тези, които имат страх от живота. Ние нямаме страх от живота, защото знаем, че сме деца на Бога!

Вие ще получавате много упреци, но нека те не ви смущават. Когато сте наметнали плаща на собствената си чистота, колкото и отровни стрели да идват – няма да ви засегнат. (Ще се научите дори да ги виждате как падат пред вас.) Светостта е вашият плащ!

Човекът има една велика тайна – съвестта. Когато имате недоволство – било плод на непросторно мислене, било плод на морално законодателство, което ви е праг – не значи още, че сте узрели за откровението. Собствените си измерения не може да ги поставяте като достатъчно основание за негодувание! С окомер не търсете, както казва Христос, сламката в окото на другия. Ако не богатеете съзнанието си, не може да прецените моралните измерения, с които трябва да растете.

Много обидно е да се каже: „Не вършете на другия това, което не искате на вас да вършат!“. То е обидно, то е много вехтозаветно, макар и да е просторно. Не е важно какво ще ви отвърне другият, важното е дали вие имате нов уред за измерения. И когато знанията ви са мощни, сложете и високо измерение в нравствеността. Не се измервайте с това, което е минало! Така ще изграждате не само светоусещане, но и приложно поведение.

Вие изграждате себе си и тогава, когато в другия градите божественост! Само когато в другия видите себе си, тогава ще сте осъществили завета на Христос: Обичай врага си! – себе си не можеш да не обичаш!

  • Когато намерите единството в себе си, тогава ще го видите и в другия; когато в другия намерите единството, ще го видите и в себе си!

В Един елемент са всички валенции – Единството се съединява с всичко. Бог не се търси вън, Той е в нас и трябва да Го видим и в другия!

Повечето хора в себичността си искат да бъдат велики, всепризнати. И не само това, но когато дават преценка за големите, ще спестят, за да оставят повече за себе си. Но както и да се пудри малкият, не може да се сравни с големия! Всъщност всеки на мястото си е необходим и задължително отговорен. Ако не свърши това, за което е пратен, после каквито и големи дела да прави, потокът е отминал (Παντα ρει).

Йерархическото израстване и търсене не на величие, а на служение, е победата над себичността. Тогава може да постигнете смирение. Пътят е победа над себичността – живот в смирението! Това е идея за единство в йерархията. Под йерархия трябва да се разбира посвещение, а не външно подчинение. Тя е вътрешно просветление, а не поведение на взаимни отношения, с които се урежда едно социално общество. Подчинението в йерархията се усвоява чрез будност. Будността ви води да се подчините, защото сте усетили нещо, което е за вас живот. Иначе институциите учат ума да се подчинява чрез воля, вместо да богатее. Това е беда!

Йерархията не упражнява насилие, тя показва докъде е съгласието. Когато няма разбиране за йерархия, има протести и несъгласие. Посвещението може да разбере що е тя, а не знанието, което преценява. Йерархията е вътрешна градация!

Всеки от вас носи частица на отговорност пред Онова, Което е неизменно и вечно. Не е нужно да се казва, нито да се дава грамота: ти си в трето посвещение, ти в четвърто и... Не, не! Това е ограничение, а малкият пък ще бъде оскърбен. Аз искам да бъдете големи, за да не се нареждате в редиците на кое посвещение сте служители. Мъдростта е приложение на човешката съвест в една интегрирана Всемирност! Но не може да правите повик към света тогава, когато не сте го направили в себе си!

Еволюцията е вътрешен тласък – тя ви изнася някъде, но след това вие сте тези, които трябва да решите дали ще тръгнете. И тогава идва моментът на раздялата, тежкият кризисен момент за тръгващия – гърч на борба между живяно минало и обещаващо бъдеще. И нищо не може да ви освободи от страх освен знанието за закона на прераждането и принципа на кармата; нищо не може да ви върне, ако вече имате духовен път!

Христос каза, че трябва да превземем царството Божие. Но Той не упражни насилие в смисъла на оръдие на насилието, упражни воля и слово, които изгониха стихийните божества от съзнанието на хората. А религията приложи оръдие на насилието, за да се утвърди. Това е голямата разлика между непосветени и Посветени, между религии и Учения. Но нека не забравяме едно – че религията е приложено Учение, и то много често доведено до възможностите на преценка на ума и йерархията на човечеството, на което се дава.

Мъдростта няма да ограничи нито с догми, нито с обреди! Много лесно е да ви дам обреди, но Моят страх – и то твърде основателен – е, че онзи, който иска да расте, може да се улесни с обреда и удовлетворен да си остане там. Затова четете, карайте се със себе си, но една запетая към новата доктрина да сложите – тя да не е обредна!

Сега всеки, когато е научил известна словесност, може да я употреби, както иска, но когато реши сам да прави такава и няма в себе си благослова, ще му останат приказките. Подражанието е много опасно, когато надхвърли границата на поносимото или унижи щедростта на дарованието! Еволюирайте, не подражавайте!

Тепърва ще трябва да разгръщате усвояването на Учението, за да може да устоявате на всекидневието, защото всекидневието има власт. То не може да няма власт, но в никакъв случай не позволявайте да бъде наречено сатанинско дело. Не! Земята не е сатанинска рожба, нито нашият живот на земята е свързан с живот на сатана, както си позволяват някои религии да говорят. Сатана няма – нито като образ, нито като формация. Има нееволюирали явления, които следва да бъдат схванати в целостта им. Затова в собствената си съзерцаемост никога не се наричайте „грешни“! Опитайте се да се усвоявате в своята посветена йерархия, а там, където може да бъдете смутени, потърсете обяснение.

Навикнете да се хигиенизирате. По пътя си, когато срещнете нещо, което ви препречва – дърво ли ще бъде, тръни ли ще бъдат – махнете го, за да си освободите пътя, защото го освобождавате в себе си. Когато вън правите нещо, вие го правите и вътре в себе си!

Тръгвайте с пробудено съзнание – без да изливате вода за „на добър път“! Защото, когато искате пътят ви да е добър, значи се страхувате от препятствия. А този, който се страхува от препятствия, няма да извърши героично дело. Просто – тръгвайте! На когото се случи страдание, трябва да благодари, че се развива – че някой му е открил страница на нечетения урок за съвършенство; на когото се открива слънчева пътека, трябва да благодари на своите предишни животи – че е понесъл достатъчно страдание, без да оскърби съдбата и Бога!

Трябва да имате знания, които да използвате; умения, които да употребите; просвета, която да предадете; вярност, която да приложите; опит, който да споделите! Но никога не правете махленщина! Няма по-страшно в окултното знание от това получените възможности да станат махленска всекидневна приказка.

Отговорността е психологическа съвест! Аз се учудвам, когато понякога някои изпитват неудобството да свършат финансова или някоя друга „материална“ работа. Добре, на цезаря дайте цезаревото, на жреца дайте жреческото. А нищо оскърбително няма, че вършите някакъв бизнес, ако съвестта ви е чиста, ако не ограбвате никого и не нарушавате собствения си принцип на добродетели. Всеки със своята приложност, всеки със своята отговорност, всеки със своята съвест, всеки със своята дан. А когато някой иска да бъде щедър, той трябва да бъде и доблестен – не може щедростта му да се облича в дрехата на играта.

Ние не сме академия, но сме отговорни пред душевната академичност и пред благоразположението на това, което ни следва, и онова, което ни наблюдава. Затова нашият сеизмограф трябва да бъде безпогрешен.

Безспорно е, че без структура Обществото ни не може. Колкото и да е воденичен камък администрацията, без ръководни начала не може. Когато са решени точно в съдействие – „ora et labora“ (молитва и работа), те не тежат, макар и да предизвикват понякога взаимна потреба на корекции. Корекции ще има. Не може без някои грешки, не може и без някои пристрастия, но нека не станат толкова тежки, че днешното неудобство да стане утрешен упрек. Свобода от днешни неудобства – за чистота в утрешния ви Път!

Когато искаме да погледнем целостта на нашето служение и дейността на нашето Общество, не можем да ги поставим в рамката само на това Аз какво съм казал и вие какво сте чули, а и на това какво сте направили и какво трябва да направите.

Ученичеството е един от най-важните етапи в еволюцията на човека. В момента, когато човек се улови като същност, той вече има друга будност и е свободен от социалната, културната и духовната стадност на времето си. От този момент той е изявена воля, която трябва да бъде много свято пазена.

Ето къде е необходимостта от Учителя, от Неговото умение – да поощри волята за свобода, а не да я зароби. Учителите на Светлината не заробват! Когато натрапите на другия чужда воля или когато го освободите от неговата, не се проявявате в светлина. Но една воля, която е напътена в грешна посока, може да бъде спряна от Учителювото напътствие – иначе навикът и удовлетвореността ще са по-властни от нея. Затова най-деликатното съприкосновение е срещата Учител – ученик. Тя е вътрешна будност у ученика на изявена свободна воля в съхранението на Учителювия завет!

Има една притча за урок на Учителя. Когато съзвал своите ученици, им казал: „Ето ви по една свещица, запалете я“. И така – светлеят като минзухари на поляна. Казал: „Съберете се в кръг“ – получава се една светлина; „Отдръпнете се“ – губи се целостта на светлината; след това им казва: „Съберете се близо“ – и ето ви кладата на взаимността!

Това е урокът на Учителя – влезте един в друг! Вековете сега са ви събрали, за да послужите на еволюцията чрез Вълната на Мъдростта.

Моята измеримост не е вън от вас; Моето битие не бива да бъде чуждо вам; Моята воля винаги ще бъде с вас! Аз не мога да се видя вън от вас! А вие доколко ще Ме живеете, е проблем на вашата обреченост.

За да Ме живеете, просто служете на Мъдростта!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993