Зареждам...
Напътствия 1998 година

1998 година

Човекът – зрим теогон!

Децата на Деня, които имат будността в Духовната вълна на Мъдростта, съм нарекъл зрими теогони. Това е първата страница на една нова скрижала, на една нова богонаука, защото пътят е да живеете в Бога. Така всеки от вас има най-добрата харизма, която човечеството досега е получавало – харизмата, че сте зрими теогони в пътя на Духовните вълни, че сте сътворци в Божието дело!

Зримият теогон води битката за сваляне веригите на човека бог в развитие. И в страницата на собствената си божественост човекът трябва да изведе от своя храм своето божество, за да го направи универсално Божество. Тогава ще знае каква дан иска Бог от него, какво чака човечеството в белязаната му жертва на служението; и разчитайки страницата на своята Книга на Живота, ще знае какво му позволява Съдбата.

Всеки от вас като теогон трябва да се научи да чете от личната си Книга на Живота страници, които с осъзната или несъзната воля е писал. Когато осъществявате своето теогонно предназначение, вие слушате гласа на Съдбата, който ви извежда в пътя за нов олтар.

Именно гласът на Съдбата, а не ехото `и, може да създаде Бог от развиващия се човек. Безспорно битието ви ще трябва да е битие на Съдбата, не битие на скръбта и булото на страха. Сега вие правите разлом между скръб и съдба, между Стената на плача като идея за взаимно утешение и идеята, че страданието е събудена надмога за безсмъртие! Стратегията на страданието е в евристиката!

Искам да разградя този двор – двора на ехото на Съдбата, на останалото минало, да го разградя както с гласа на Съдбата, така и със събудената отговорност, че чрез Мъдростта човечеството се осъзнава като Богоосезаема необходимост! Това е, което трябва Духовната вълна на Мъдростта да остави в бъдещето – човек да се съзнае като Богоосезаемост. А то ще стане, когато можете да понесете събудения Кундалини.

Затова: познайте властта на Съдбата – своята власт, извикайте осенението си – битие на Мъдростта! В това битие тайната на молението вече е „Научи ни!“, не само „Прости ни!“. Не трябва да търсите само прощение, а да се научите да не грешите. Тази етика – „Научи ни!“, е една нова молитва – свобода от непрекъснато искане за помощ. Сега трябва да давате, а не да чакате да получавате! Даването не е техника, която може да обосновете, даването е свобода от егото! Но трябва да бъдете щедри и в динамиката на Новия свят.

Ние не можем да оскърбим света, че така еволюира. Не можем да отречем културите, които мисълта е осъществявала. Нищо, което е минало, нямаме основание да отречем, още по-малко да опорочим, но имаме отговорност да го преценим. Еволюцията е отговорната страница на Твореца! И тя не може да държи човека в едно само състояние. Затова ние възправяме със зримия теогон битие – той е, който ще наруши всички досегашни принципи, защото му е определено да води битка вече за Бога в човека, а не за човека.

Трябва вече да се освободите от историческата цялост, която често (като съображение) ви кара да правите отстъпки. Освободете се от историчност и се надживейте като националност, за да може да градите нови храмове! Акумулирайте всички енергии за едно предвидено бъдеще – прехода в подкоренната раса, която ще стане майка на Шестата коренна раса. Тогава ще може да събудите в себе си нисшите светове и ще се научите да ги трансформирате. Трасформацията от нисше към висше е бъдната ваша даденост!

Това трябва да направи подкоренната раса сега – да акумулира енергии, да ги вложи в своя „хромозом“, за да може детето на бъдещето да носи силата да гради нова култура. Трябва да изживеете с по-малко тревожност свободата си от старата Коренна раса, расата на обикновеното още мислене; да се освободите от тлението на миналото. Защото интуицията, хранейки се от Причинността, ще облагородява мисълта. Безспорно, без мисъл няма да вървите, но не тя е сърцевината на Мъдростта. Ще си служите с мисълта, но колкото повече я осветлява интуицията, толкова повече тя ще бъде служителка на висшето и ще ви пази от онова дребномислие, с което човечеството в хилядолетията е работило.

Тогава, когато вашите желания, вашата мисъл, вашето въображение почнат да ви търсят, те ви пречат. А може ли при един събуден Кундалини – при осветяването ви от Змията-Огън, да слушате плач на човешки чувства и леко пърхащи мисли?

Може обаче да вземете една върховна мисъл като свое богатство и да я осъществявате – това се отразява дори върху тялото и дава съответните белези. Разбира се, вие трябва както себе си, така и природата да трансформирате и да браните. Вижте нейната душа, за да може да я браните и да `и бъдете благодарни за благата, които ви дава. А тя също е длъжна да ви се отблагодари, че я обработвате, че извеждате онези ценности, които тя съхранява.

Трансформирайте природата и човека. Извършете функционална промяна в организма си, като надмогвате двата основни принципа – на зараждането и на разлагането. Възможно е да си „върнем“ едно древно битие – да изведем жизнеността си от растителното царство, за да станем преобретатели и да избегнем чуждата воля в личното си битие. Тогава ще можем сами да зараждаме форми и когато искаме – да пръскаме материята.

Винаги ще има конфликт между материализацията и дематериализацията. А те трябва да бъдат овладени. Безспорно, това ще постигнем в далечното бъдеще, но сега ще трябва да правим в себе си промяна на функциите на своето естество – и физическо, и мисловно, за да бъдем сигурни, че в един бъдещ кръгозор ще можем да владеем материята.

Време е вече да не се нарушават началата на биология и Дух в съвместността им. Одухотворената материя ще йерархира и в процеса на раждане – ще даде приютност на будни, големи души, които ще извършат преобрата на света!

Така че преобразявайте се и изведете Бог от себе си – чрез знанието на Мъдростта освободете Бог у себе си! Имате дълг – дълг на голямата битка за Бога у човека, дълг да се слеете с Него! Във Вълната на Мъдростта ще следвате волята на Бога в себе си.

Някога Сфинксът е поставил въпроса за човека, време е да поставите въпроси за Бога в човека.

  • Поведение се изгражда с повеления и забрани, характеристика правите с идеи за свобода!

А кой носи свобода у нас – човекът ли? Не, Бог, за Когото тепърва започвате да се борите.

Първото нещо, което човек извършва, за да се освободи, това е да „предаде“ себе си – да се отрече от ония минали свои тенденции, в които е намирал опорност и правота, а дори и любов. Часът на раздялата настъпи: натъжени ще има, но тъжни – не!

Трябва да надмогнете себе си като довчерашно убеждение, себе си като обособеност на ранг. Това е да се надкрачите. Но страхът, себесъхранението кара човека да предава другия. Когато не можете да се отречете от себе си за една нова причастност, когато слабостта ви е по-голяма от смелостта, се ражда идеята другия да дадете за жертвопринос. И се утвърждава тезата, че предателство е само да бъде предаден друг. А тайната е да предадете себе си като минало.

Като Деца на Деня трябва да кажете: това е нашият Ден, в който изграждаме своя бог, който е бог от Бога! Няма по-добър защитник на Бога от този, който Го е извел от себе си, понеже знае как да Го брани. Защото, когато Бог го научи, той знае и какво оръжие да употреби, за да Го защити. Ето кое е великото посвещение на белязаните Деца – да върнат към живот окото на Божествеността!

Затова търсете просветлението! То е логичната последица на възземането – не само на еволюцията, а и на енергията от еволюционното достижение. Благодарността пък е един от импулсите за възземане и умножаване благодатта на светостта – тя е не признание, а прозрение за хармония!

Това, което трябва да извършите, е не цел, а служение! А осъзнаването му с предречената определена жертва говори за събудена отговорност. Поискайте енергия, събудете съвместимост с отговорността, за да сте несмутени, когато ще йерархирате. Защото йерархията е много тежка отговорност, тя е усвоена посветеност!

Правете предизвикателство – не чакайте някой да каже: „Моите уши са готови за Мъдрост“. Отговорността ви е да предварите, да кажете, че светът е повикан на трапеза! Човек всякога може да оре нивите си, но не всякога може да има трапеза, на която е поканен. Защото след тържеството и да отиде, ще събере само гирляндите и трохите...

Но не прилагайте насилие! Сега е времето да давате. И когато видите, че житото е узряло за жътва, не чакайте жътварите – извикайте волята си да жънете! След като е сято едно Учение – жънете. Защото Сеячът ви вика на жътва!

Дарът е принос на Небето, служението е дело на човека.

Поемете без колебание пътя на своето служение!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993