Зареждам...
Напътствия 1999 година

1999 година

Мъдростта – зов за Служение!

Деца на Деня, прозвището ви е дадено, но пълнотата на неговата същност вие трябва да осъществите! Това е бъдната ви отговорност, дял от Космичния хороскоп на Учението на Мъдростта. Тогава това, което има да оставите като белег за бъдещето, няма да бъде нито смутено, нито изопачено поради невъзможно усвояване.

Ние сменихме даваните в хилядолетията наименования на служението, защото званието е енергия. (Оттук е и тезата ми да сменяте имената, за да сменяте вибрационността на бъдещото си развитие!) Вие сте Деца на Деня!

Човекът е водил много битки за себе си. Но когато вече е извел себе си в признанието, което цяла една култура каза: Ecce Homo!, тогава той ще води една битка за това, което сега Учението на Мъдростта дава – изведете Бога от човека! Без себе си можете, но без Бог – не! Защото „себе си“ когато освободите, извеждате зримия теогон. Това е прощение с вековете – свобода от богове, които отдавна са без енергии.

Ето защо е необходимо да предсетите, да се събудите и да извикате енергии за бъдеще. Няма по-тревожна необходимост от тази да търсите бъдеще с идеята, че сте зрими теогони. Това е предизвикателство да мислите за бъдеще. Само видението за бъдеще ражда ход за тържеството на човека бог в развитие! Видението за бъдеще е опорност, с която не може да бъдете въведени в отчаяние!

Затова институциите на усвояването на духовността трябва да се сменят, защото се смени посланичеството, смени се осенението с пробудата на Кундалини. Вместо отвън-навътре, еволюцията е вече отвътре-навън. Сега вярата е улеят, по който тече интуицията. Но когато Мъдростта стане живот, интуицията ще бъде вътрешната вибрация на причинния ви свят.

Тези, които носят промените – те са водачите на еволюцията! Еволюцията не е безжизненост – тя не е само закони – еволюцията е духовност, определяна от тези, които я водят и правят по волята на Отца. Мировата воля ви е довела да вървите Пътя на Мъдростта. Затова не покорността, волята ви за деяние е потребна!

Сега е времето и мястото на действието на Децата на Деня – да разкъсат цялата тази тъмота, с която е загърнат човешкият род. Ние разграждаме цитаделата на религиозните изповедания. Разграждаме я не като отричане, а като преценка – доктрината на Духовните вълни е безспорното признание на йерархията във възприемането на Бог. Сега Мъдростта е една верова, морална и месианска стратегия!

Тя, Мъдростта, единствена от всички стратегии, не повелява, тя ви волеизразява. Защо? Защото знанието в нея не е проблем на желание и на ум. Мъдростта е проницание, което ви волеизразява в потреба за осъществяване и идея за себенадмога. Когато имате идея за осъществяване и себенадмога, вие фактически извършвате себеопазване. А какво е себеопазването? Да не се поддавате на изкушения вътре – изкушения на мисълта, не на желанията дори; изкушения на малката духовност, която иска да носи голямото дарование.

Всичко това е свързано с идеята за възкресение. Защото какво трябва да победите? Преходността като усещане за дълбокия копнеж за безсмъртие. Само онзи, който има убеденост за безсмъртие, може да преодолее света! Другият ще си остане страхливец. Мъжеството идва от смелостта, стремежът – от идеята за промяната, преодоляването – от идеята за безсмъртието! Безсмъртието донася знание и за бъдното, то ви дава идеята да победите преходността и да видите суетата на йерархията си.

Много трудно е да се промисли и да се усвои едно Учение, което иска да ви открадне всекидневната радост, преходността; което иска свобода от човека в името на зримия теогон. Сътворителят ви е изграждал като човеци милиони години, но ви чака да станете Съсътворители с Него. За Него няма друга радост, освен да види Себе Си осъществен. Защото сътвореният от Него, в чиито пазви е скрито Диханието, е бъдещ Бог, бъдеща Вселена.

Сега изграждате зримия теогон, но трябва да станете и овладени теогони, за да дадете най-възвишеното – себе си в жертва заради бъдещата култура на Мъдростта!

Културата на Мъдростта казва, че злото е нееволюирало добро! Приложете тази теза, колкото и да е тежка кармата: лична, семейна, социална, национална и Всемирна!

  • Кармата е една философия на материята – за да се освободите от кармата, одухотворете материята!

Затова дадох йерархията събожник – за да смените ритъма. Именно на събожника му е позволено да усвои философията на кармата – да одухотвори материята.

Няма порок, който да не се предписва на материята. А тя е ваша потреба. Нарекоха я гибел, грешница, порочница и я предоставиха на Сатаната... Опита ли се някой да победи половата енергия, освен с отрицание, с което не може да бъде победена, защото тя е свещеното продължение? Не е тя виновна, виновница е мисълта, а не силата! Никой не поиска да овладее тази най-свята енергия; никой не се опита да разбере, че тя не може да бъде победена, но човек не бива да бъде жертва на мисли на плътски увлечения и удоволствия. Не бива да се разпилява най-святата енергия – за възпроизводството, която Бог ни е оставил.

Един голям закон стои във всички окултни знания – не пилейте енергията! А човечеството не само я пилее, но и поощрява разпиляването `и в земни разточителства на сладострастие. Това не може да бъде плът от плътта на новия човек. Защото е стрес да събуждате и да пилеете най-висшето си, а едновременно с това да искате прозрение.

Развитието има неотменности, но вие нямате излишна енергия, която да хабите за дребните неща на еволюцията Тя взе достатъчно много от човека. Защото кое е онова, което създава психострах? Когато няма прозрение, човек остава във вибрациите на съмнението, а съмнението е най-непочтеният гост, който краде устойчивостта! Затова е потребата от възпитание на мисълта. Защото личната мисъл е отговорна пред бъдещето на съвършенството!

За зла участ на човечеството всички учения, ведно с религиите, не само в тяхната социална приложност, морално-етична законодателност и културна последица, са оставили най-зловещия белег – белега на заплахата. Заплашват и чакат страх и подчинение. Най-скръбното за еволюцията на човешкия род е, когато духовните учения искат подчинени, а не богове!

Когато човек започне да си служи със заплаха с Учението, не е проблемът само за извратеността, с която мисълта навиква да господства, а че изпуска изпредвид тронния жезъл на духовността. Учението не трябва да служи за заплаха! Това е непознаване стойността на мисъл-формите. Даже при липсата на страх в една личност от това, че някой я заплашва, понякога тя не е в състояние да разкъса гирляндата на зломислието, образувало около нея мисъл-форми. Защо? Защото хилядолетия са излъчвани отрицания и заплахи с учения. Властта на страха е нещо, от което тепърва човечеството с Учението на Мъдростта ще трябва да се освободи.

В Мъдростта вие може да правите своето развитие, като: първо – градите олтара си; второ – поднасяте жертвата си; трето – тръгвате в служението! Служението е път на жертвата заради Възкресение! А кого възкресявате? Вложения у вас от Сътворителя.

Когато се ражда една голяма идея, когато се ражда едно голямо Учение, спекулация е да си мислите дали е удобен моментът. Безполезно е да пилеете енергии за обяснение дали обстоятелствата са налице. Не, щом идва една Духовна вълна, вие сте господари над обстоятелствата, а не те над вас.

Вие имате един нов азбучник в душата и мисленето си – вашата бъдна енциклопедия на духослужители – Книгата на Живота. Децата на Деня вече имат право да строшат печатите на тази Книга и да четат в нея. И когато четат, те трябва да изгорят миналото си на кладата на свободата. За Книгата на Живота казах, че тя е бъдният ви олтар на изповед и причастие. Дори една страница да можете сега да прочетете, това е бъдната ви възможност цялата да я отлистите; дори един ред да можете сега да напишете от свещената история у вас, това е достатъчно, за да може да пишете бъдеще в нея!

Отговорността ви извика да извършите това, което е достойно за бъдещето! Признанието е потребно заради историчността, но тайнството е потребно заради бъдещето! И вие има да вършите великото тайнство на Мъдростта: Научи ни! – достатъчно се прощаваше! Но това не може да стане с един замах и някой, когато съзнае своята непочтеност, да не поиска вътре в себе си идеята за прошката. Не може, когато съзнаете, че сте направили нещо, което е оскърбило душата на вашия събрат, да не потърсите из дълбочините онази идея на прощението, която трябва да освети вътрешното ви светилище и бъдния ви храм.

Зрелостта ви е довела до едно не посвещение вече, а до служение. Направете мъжество в живота си, за да имате опорност тогава, когато недостигът на жертвата ви люлне в колебание в служението. Това, че човек присъства, не значи всякога, че е посветен; това, че човек проявява страх, не значи, че не върви напред. Героизъм са правили човеците, но боговете не са герои – те са жертвеници! И изначало бях казал, че трапеза се дели с познати, път се ходи с приятели, но жертва се прави с богове!

Не се лишавайте от богатството, което Бог е оставил у вас! Не се лишавайте от това, което ви дадох, за да не се изявявате в огорчение за собствено невеличие. Когато живеете с признание за това, което сте взели, вие ставате съработници на Онзи, Който е раждал. Защото Той е оплодителят за вашето бъдещо раждане.

Не се изживявайте в себевеличие, а търсете себенадмогата. Победете се, за да бъдете опазени в идеята на голямото ви бъдно служение! Не е белег на слабост, че не може човек да се победи – белег на слабост е, че не е потърсил път да се победи с извинението, че е всекидневен! Всекидневни сте, когато ви срещат на улицата. На улицата може да се извинявате, но в Пътя – не!

Не се поддавайте на спорове. Не давайте ценността, за която сте готови да жертвате живот, да бъде обезсмислена или омърсена от отклонение или невежество. Когато няма ответност в смисъла на измерение, не отговаряйте на нападките, защото нещата ще загубят своята вътрешна святост.

Отворете дверите на храма на бъдещото моление, на бъдещото знание на Мъдростта, а и страничните му врати! Защото никой не може да оскърби и оскверни свещения съд на вашето посвещение! Без крепости и без окопни ровове – защитата събужда ревност, особено у хора с прекалена воля и малък разум. Отворете дверите! Няма от какво да се пазите, щом не се поддавате на нападки.

Аз искам не бунтовника, а будния! Защото будният може да даде на Общество Път на Мъдростта една симбиоза между познание и духовност. И затова, когато четете списание Нур, наистина трябва да се учите. Колко, колко много неща остават просто незабелязани! Защо? Защото себичността е повече от потребата на проницанието. А защо му е дадено на човека проницание? За да се победи от вчерашното. И каквато и организация да има, вие сте, които определяте и битие, и Път!

Пред вас безспорно ще стоят много проблеми. Ще стоят идеите дали Школата да я обличате в дрехи на религиозно изповедание, или на духовно мислене. Но тези тайни, с които ние начертахме Триъгълника и вътре в него сложихме Змията – те са, които трябва да усвоите и чрез тях да изграждате битието на Учението Път на Мъдростта.

Първото нещо, за което вам дължа благодарност, е, че нямате страх да чуете това, което казвам. Страхливият не може да си направи дори обикновен гроб. А за Възкресението трябва особен гроб. Разбира се, смут има, но той не е достатъчен, а и не бива да му позволите да създава страх. И вие трябва в Третото хилядолетие да можете да кажете, че животът е една овладяна смърт, за да се освободите от непрекъснатия страх и да позволите на Кундалини да се събуди.

Кундалини чака! И аз мисля, че е време да поемете Космична отговорност в идеята на обожествяващия се човек – на Кундалини в живот. Това е голямата тайна на Децата на Деня – да се събуди Кундалини у вас и да ви прати един малък лъч, а после и обилие, за да събуди третото око! А събуденото трето око не може да бъде ограничено нито от време, нито от пространство.

Път, който е за съвършенство, може да умори (това показа човешката психология), но път, който е за божественост, не може да умори никого. Боговете не се уморяват!

Обречени на служение – като зов на Сътворителя, в отговорност свършете делото, за което сте повикани и за което ще трябва да отговаряте пред Мировото безмълвие – за Него носим правото да Го размълвим. Мъдростта говори!

Така в идеята на Мъдростта като Духовна вълна трябва да направите едно велико признание – че служението е вече не само личен дълг, а едно от най-големите дарования като придобивка на Децата на Деня. Идеята на дързостта – че човекът е един еволюиращ бог, ви готви вседневна битка и поругание. Но когато има служение, поруганието е като благодатна роса – някой все пак оценява, че му казвате нещо, което той не знае. Тогава имате вдъхновението, че някой протестира, но вие го учите. Това е голямата битка, която има да вършите; това е голямата отговорност, защото казвам: Служението е Мирова отговорност! Не пред съда на човека – Мирова отговорност е!

Небето има потребата от Деца на Деня, защото те преобратяват света! Пътят на Мъдростта иска един нов Миров човек, който носи Космичността.

Свалете от раменете си земното притегляне – обезземете се!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993