Зареждам...
Напътствия 2000 година

2000 година

Мъдростта – присъствие в Третото хилядолетие!

Духовната вълна на Мъдростта даде на своите служители името Деца на Деня. Име, чиято вибрация ви предоставя правото да не бъдете всекидневни, нито да ставате жертва. Когато имате енергията на новото име, не чакайте пощада от света, а дайте енергията си, за да създадете нов свят! Това име е словото-ключ, с което ще отключите ковчежето на Книгата на Живота!

Първият белег на Децата на Деня е отговорността! Дисциплината е дрехата на отговорността. И Небето е достатъчно щедро да нахрани всеки, чиято отговорност го прави Дете на Деня. Осветена от отговорността, ръката на еволюцията надмогва скръбта. Сега, когато във вас някой още си позволява да ви казва да разпънете чадъра на скръбта, имате възможност да си вземете от Знанието на Мъдростта и да се освободите от Стената на плача.

Вторият белег на Децата на Деня е жертвата! Аурата на жертвата предоставя на бъдния гостенин на Мъдростта една душевна топлота. И не може да не бъдем признателни, че някои се жертват, като споделят част от своята духовност, част от своята събожественост.

Третият белег на Децата на Деня е служението! Служението е възможността да направите свобода, за да можете да създадете и в другия свобода. Затова казах, че Децата на Деня не са вестители, а освободители! А как може да направите свободен другия? Само като освободите себе си. Нищо по-властно няма от това да осъществите свободния човек, като се забравите в делото на служението!

В йерархията Деца на Деня след отговорността, жертвата и служението идва свободата. А свободата като възможност за цялостност довежда до Възкресението.

Тази година Мъдростта направи един много странен ход – хода на Този, Който е загубен, но Който е бил винаги – Бях, за да ме няма! Няма ме, защото Бях – Възкресението! Тази фраза, в идеята на Присъствието, събира всичко, което йерархията на Духовните вълни изгражда в битието на човека. А Възкресението е една от силите, с които ще си служи Третото хилядолетие.

Присъствието на Мъдростта в Третото хилядолетие е воля на Мировата даденост! Мировата воля иска да приемете съзнанието на Бога за олтар и така да направите човечеството божествено.

Присъствието на Мъдростта в личното битие е вътрешната изповед! Олтарът, пред който правите изповеданието – съзнанието на Бога, е Книгата на Живота у вас, която трябва да отгърнете и да видите освен това, което е писал Бог, и вие какво сте написали там.

Присъствието на Мъдростта в социалното битие е свободният човек! Свободният човек е ограничен Бог, който е вече чертан път да излезе човекът от себе си.

Присъствието на Мъдростта в Мировото битие е Съсътворителят! Оттук бихте разбрали една от най-великите тайни: когато спирате собствената си еволюция, спирате Бог да еволюира – пречите на ограничения Бог да бъде свободен човек!

Мъдростта като храм, който носите в себе си, и като олтар, който е Книгата на Живота, ви води в едно ново усвояване на себе си в идеята на прозрение. А то ви е отредило предназначението – като Деца на Деня да изведете Бог в Живот! С прозрението и предназначението бихте могли да се уловите в безкрайност и бихте се признали като крайност.

Говоря много свободно за Бога, защото Той е вечно жив в нас и докато човек не Го осъществи, няма да се освободи. Предизвикателството да изведете Бог от себе си е не защото до такава степен сте съвършени, че може да освободите, т.е. да сте осъществили човека. Но битката за човека в съзнанието на Децата на Деня трябва да сложи своята точка! Богобъдното ви чака – да изведете Пленника, който ще свидетелства, че сте свободни човеци!

Дерзайте! Научете се от това, което правят боровете и елите в нашата гостолюба планина Родопа – устремете се нагоре, а когато слезете в социалната реалност, станете орех или дъб – покровителствайте света!

Пазете светостта и на нацията ни, защото народ без Дух не може да бъде съпричастен към Мировото участие. Иначе този народ се разпилява. Това е скръбната констатация, когато той избягва от лоното на своето духовно предназначение. А хилядолетията чакат българският национален дух да оплоди олтара на служението!

Вие сте въображението на Нова България – Път на Мъдростта! България е идея! Затова – сложете смелостта на бъдещето. Нека духът на българина, възнесен в неговата национална бъднина и в служение на Мировостта, да пребъде!

Някои искат да декларират поведение, без да го напълнят с отговорност – не си вземат кръста, но се правят, че следват бъдещето. Не, кръста трябва да си вземете и тогава да кажете, че правите бъдеще. А не друг да ви го носи и вие да казвате: „Вървя след Учителя!“. Че какво като вървите, ако нямате вътрешна посветеност?!

  • Липсата ви на измерение е част от липсата на отговорност!

Не е въпросът за елит, въпросът е за вътрешно причастие с нещо, с което някой е посветен, а другият го прави само като суеверие.

Желая ви зрение, не мечтание! Част от едно Знание е вашата възможност да се осъществите. Вие сте реална мистика в нейната безспорност, когато правите служение! Не сте медиуми – вие сте реална божественост!

Трябва да се опазите и от предателство.

Най-голямото е предателството срещу Бога у вас! Вместо да Го изведете, ставате жертва на собствената си съблазън. И после човек така лицемерно Му поднася дар или курбан. Така се „извинява“ с това, че няма прозрение за голямата жертва.

След това е предателството към Учението. Този, който не е разбрал Учението, който не го е усвоил, той не може дори да бъде предател. Но винаги много оскърбително е предателство спрямо Учението за материални блага. И тогава човек съзнателно, с казуистиката на малкия си ум, намира оправдания, даже неприлични, бранейки се в ненаситността си към материално благо.

После е предателството спрямо Учителя. Може да е измерение на несъгласие. Казвам, че само малкият се измерва! Мери се в своите доктрини на дребен мислител, идващи от ниските полета. И когато му се каже, че това е една илюзия, че му е дадено най-първичното, той, разбира се, ще остане неудовлетворен. Но страшното е не за Учителя – страшното е, че се навиква с предателствата. И когато в необходимостта вие ще учите другите, ще си платите за това, че сте били преди това предатели.

Идва и предателството към Обществото. Защото някои идват на една трапеза, ядат и след това недоволни, че не са получили десерт, отиват на улицата да говорят евтини приказки. Но никой не може да премахне аурата на Обществото!

Другото е предателството към събожника. Да не искате да признаете другия, който е до вас – от измерение, от тщеславие, от завист... А рано или късно с този събожник ще бъдете заедно. Когато омаловажавате поведението на своя събрат, на своя събожник, предателствате, като му изгребвате енергия, с която неговият буден свят го изнася; когато проявите съмнение, създавате властност на земното притегляне.

Има и едно предателство, което е благородно – когато развързвате кармични връзки от миналото. Понякога може да помолите някой да ви предаде, за да ви освободи. (Това е една теза, която никоя доктрина – нито психологията, нито правната доктрина, нито религията, не е разработвала.) Да помолите някой да ви предаде, защото в хилядилетията някога сте били предател. И тогава ще посрещнете предателството с идея за свобода. Така че има нужда от благородно предателство. И посветените понякога нарочно правят един акт, за да освободят някого. Така се поема отрицателното на този човек, прави се своего рода предателство, чиито измерения не са предателството на дребния човек, а освобождаване от това, че някога един малък човек в него е извършил определено действие. Трябва някой посветен да го предаде, за да може да го освободи от капсулацията на енергията на предателя, за да го поведе към Светлината.

Когато призовавам за Всемирна екологична отговорност, говоря за една вътрешна екология, която да приложите. Тогава идеята за жертвата и служението ще разшири вашия кръг от личната защита до социалната ви присъщност, националното ви отговорно битие и Всемирната ви грижа.

Затова призовах за обожествяване, което е част от служението. Поисках и една нова екзистенция – да бъдем, не да имаме! За съжаление, човечеството се бори да има, и то не събуден Дух, а пълен джоб. А ние искаме да бъдем!

Не можете да се извините вече с „Errare humanum est“ – „Да се греши е човешко“. Вие ще трябва да усвоите формулата: Да се негреши е божествено! И тогава да намерите правото си на съществуване да прощавате и да не грешите като човеци. Все пак сте човеци, но в никакъв случай не търсете извинения. По-скоро – ферментирайте, себеоцелявайте в идея за божественост! И когато сте направили властно своето величие, няма да ви тежи чуждото. Защото няма чужди, има събожници!

Никой обаче не може да пие от чашата на посветеността, без да мине обучение, без да се кръсти в посветеност. Обучението ви улеснява в идеята на усвояването; посветеността ви дава валентност, чрез която правите своя избор с какво да направите съединението.

Приложението е проблем на йерархия! Всички могат да четат свещените книги, но те са написани в три различни степени – буквалност, символичност и сакралност.

Когато знаете истината за себе си, не може да бъдете ограничени в правото на отвоювано място в гостолюбостта на Отца. В лоното на Отца най-любимият гост е Синът Му – Христос. А всеки е един Христос в живот на бъдещето! Синовността е дълг на всеки човек като бог в развитие, Единството е потребата му да се осъществи. Дайте възможност на чакащия Бог, отворете олтара, посветете се!

Как се обръща Учителят към този, който иска посвещение и не е лицемерен и суеверен? „Радвай се!...“ (Преди години казах, че радостта е усмивка на Мъдростта.) Така Учителя приветства онзи, който се е събудил и който има достатъчно признание да поеме енергии, за да се освободи от привички, които не всякога са осъдителни, но винаги са непотребни като пречки в еволюцията му.

А какво казва на този, който си отива? Не е проблем дали е суеверен, не е проблем дали е лицемер, дори не е проблем дали е предател – отива си, защото не може да яде от трапезата на определена школа на йерархирането. Казва му: „Сбогом!“. „Сбогом!“ в ритъма си има все пак пожеланието „С Бога да бъдеш“, а не да Го предадеш. Енергията, с която го отпращат, не е отрицателна. Защото Учителят познава закона на бъдещото развитие и връщане.

През Школата Път на Мъдростта минаха доста възголемели се минувачи. Нехайността им не е извинителна, защото са минали точно там, откъдето трябва, но не са могли да видят това, което е потребно в еволюцията.

Нека обаче някои не се съблазняват, че те са попълнили състава в битието на Школата на Мъдростта. Школата е Мирова даденост. Не е важно дали съществува някъде, или не, тя като Мирова даденост е! А това кой ще яде от нейната трапеза е проблем на йерархия и будност или на суеверие и лицемерие.

И не търсете пощада от Учителя, не търсете погалване. Проблемът не е почитта, а да събудите в себе си енергии, които ви изнасят в някакво велико тайнство. Понякога похвалата е по-лоша от упрека. Затова казвам: Не е грижа, ако започва да тежи, и не е похвала, ако не прави добро! Една от най-великите тайни е, че Учителите дават енергия за йерархия.

Вървете Пътя заедно с Мен!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993