Зареждам...
Напътствия 2001 година

2001 година

Мъдростта – Живототворчество!

Една голяма идея на Живототворчеството ви се даде – да освободите съдбата от пътя на вашата еволюция. Този, който може да накара съдбата да отстъпи, ще има вече свобода от прераждане, свобода от всички кармични награди.

Не оставяйте съдбата да ви прави – вие правете съдба! Затова влезе една нова междинност – да правите себесъдба. Имайте тази смелост да не отроните сълза по съдба, която ви е спохождала в личния и социален бит. Съдба, която понякога ви е давала достатъчно радости, друг път ви е наскърбявала – лишавала ви е и ви е създавала болезнености. Няма вечна съдба, има вечен Бог! Може да не търсите човека в Бога, но сте задължени да търсите Бог в себе си!

Съдбата е необхватност в хода на еволюцията. Тя е била една от добрите нейни услуги и една от страниците на паметта. Но не е битието ви! Нейната преходност е може би най-тежката битка, която има човечеството да извърши и това предстои...

Съзнанието ви вече се набогатява с едно ново оръдие – прозрението. (Другото е да се угодничи на мисълта.) Потребата от прозрението, потребата от дръзновението е последие на Възкресението. Смелостта е да изповядвате не достоверности, а прозрения, които историята или човешкото знание трябва да потвърдят. Надкрачете без страх културата на хилядите години! Ние създаваме не епоха, ние създаваме битие. Епохите се сменят, ценностите се преоценяват, но битието остава...

Ние нито изпреварваме историята, нито закъсняваме – ние имаме за задача да правим история. Тя сега се прави с това, което Учението Път на Мъдростта в неговите основни принципи, в неговата нравствена таблица и в неговата приложна молитвеност предоставя на културата на човечеството. А конфликтите, които могат да дойдат, са една потреба на хигиената, един катарзис.

Имам към вас три напътствия:

Нека път да ви бъде волята на Единосъщието; нека живот да ви бъде Молитвата на Мъдростта; нека олтар на служение да ви бъде Книгата на Живота!

Единосъщието е духовната същност на Кръста, който един Голготски път изведе, или на волята за осъществяване на битката между Дух и материя – за да може човекът да ражда чрез гроба си Възкресение. Безжалието на еволюцията и предназначението, вложено ви с Диханието на Твореца, ви водят в път на себежертва, идея за Възкресение и присъствие в Единосъщността.

Молитвата на Мъдростта е духовният хляб, от който човекът бог в развитие взема своето причастие! Тя ви каза: Научи ни... Христос оневини престъпността на вековете в една бивша религия: Прости им, те не знаят... В бъдеще не може да имат извинение, че не знаят тези, които са отворили аналите на Учението Път на Мъдростта!

Книгата на Живота е олтарът у вас – намерете зрението, с което може да четете тази Книга – останалото е живени и отживени актуалности! В цялата история на човечеството олтарът беше вън от човека и към него той се напътваше със страхопочитание и носеше своите жертвоприноси. Тепърва в Третото хилядолетие влезе една нова идея за служението – олтарът вътре у вас. Дерзайте, като отворите Книгата на Живота, и оттам научете, че в бъдещия ви храм има една богиня – Истината, и че човекът ще живее в Божественост!

Учението Път на Мъдростта е дарение, което не всякога волята ви използва, защото като човеци искате развлечение. Но това е бремето на Децата на Деня, а Христос каза, че то е леко. Леко е, защото е вътрешна свобода. Другото е награда, която всеки може да ви вземе.

Отвържете чувала на социалните измами и на личните съображения! Познайте, че светът е толкова божествен, колкото можете да го направите ваш дълг и ваша отговорност, ваше знание и ваша молитва. Затова в Молитвата на Мъдростта се иска: Целомъдрени в мисъл и тяло. Вижте колко същностно Пътят на Мъдростта зида дома на Мъдростта у вас! Защото там, в този дом, е достатъчно това да научите – да знаете, че когато мълвите Молитвата, вие не правите само поклонение, вие реагирате в една идея за свобода, свобода от еволюция.

Нищо не може да отвори по-широка врата за битието на човека от Молитвата на Мъдростта, която носи всичко, защото там е Онзи, Който предоставя Себе Си, за да Го осъществите и да Го живеете. Но голямата будност и отговорност на Децата на Деня е да приложат Мировата енергия със събуждането на третото око, когато се хранят от интуицията. И тази знайност да направят своя молитвена приложност в света.

Душата има свой личен път и вие може да я предложите в жертва за посвещение или да търсите откуп, за да си съществувате (както сега правят хората). Чак когато човек надкрачи това, което наричаме всекидневие, тогава може да се каже, че е спечелил душата си. Защото я дава на върховенството и тя, облагородена с енергиите на по-висшата негова същност, ще може да служи на онова, което е всекидневие. Ето кога всекидневието не е бреме, а става, както съм казал – молитвена приложност.

Онзи, който пази егоцентричното, наречено личност, той губи душата си. Но може не да погуби душата си, а да я повреди, да я нащърби. Нащърбена – нещо липсва от нея.

Може човек да даде и откуп за душата си. За съжаление това го правят хилядолетия културите на религиите и на социологиите. Културата на религиите иска и дава приношението, културата на социологията – верноподаничество! Но това е оправдано, защото е резултат от Духовните вълни в тяхната еволюционна система и пристани. Затова говоря за една култура на забравата. Трябва личната отговорност да ви научи да се простите без болка със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, на своя Дух!

Учението на Мъдростта създаде кодекса на служението без Себе си и път за света в идеята за свобода. Разбирате ли какво трябва да научат Децата на Деня – да водят битка за свобода! Сега е достатъчно да тръгнат да свършат своето: кръста – без Себе си, в жертвата – да искат не работа, а служение.

Но трябва да знаете, че всеки поотделно носи отговорност, защото всеки поотделно е образ, който има характерни черти. И където и да отидете, носите и лична, и обществена отговорност – в името на Учението, понеже сте имена в това, което се ражда в Третото хилядолетие! И когато не сте опазили личното си име, слагате белега на градобитнината в образа и плода на Учението на Мъдростта. Защото, когато берете плод, бит от градобитнина през пролетта, белегът си личи.

Учението няма да бъде спряно от това, че някоя отделна личност е направила нещо и го е смутила, но тази личност не бива да остави белег в историческия образ, в напътената духовна енергия на Мъдростта! Като личности може да се изкушавате, но като Деца на Деня не бива да си позволявате дори самоволието за някаква незаменимост. Не се изкушавайте, а с това не изкушавайте и тези „малките“, така както го каза Христос. Затова осветете поведението си – освободете се от безсмислие!

Вие ще трябва да направите едно Рождество на Знанието чрез служение – Рождество на Пътя на Мъдростта. Защото идеята на служението не е кой сте, а какво правите за Учението сега. Една от най-отговорните будности на Детето на Деня е преценката към Учението! На Децата на Деня, не на всички хора! На някои от вас, които са запознати, може да не им липсва универсалната знайност, но (най-страшното) да им липсва съвестта – тази събудена отговорност, с която трябва да се даде преценка и тогава вече да може да се каже: „Аз се противопоставям“.

Учението Път на Мъдростта иска само една жертва – служението на човека бог в развитие! А отговорността е горната дреха, с която Децата на Деня тръгват в служението да бъдат клада на свободата! Отговорността е плясъкът на крилете на будността!

Затова първом направете разтрог – разтрог на големия брак между добро и зло! Но не бива да се хаби висша духовна енергия за невежеството. Не стойте на кръстопътя, за да упътвате някого, който не може да се качи на връх. Не хабете енергия – това, което забелязвам в известни хора – хабят енергии, за да убеждават. Учението не е предмет на убеждение...

Не е проблемът дали една идея може да се запомни, проблемът е може ли да се живее. Могат да се запомнят фрази, които при усвояване дори да бъдат изопачени. Не стават същност от трапезата на едно ново битие, а утоляват глад. Гладуващият за друга култура е и друго битие!

Във взаимност раждайте и внасяйте спомени в промяната на един нов лик. Затова Обществото Път на Мъдростта учреди седем празника като формула на тържественост в идеята на всекидневието. Казано е всеки ден да изнасяте кръста си и ако го направите като тържество, отвземате болката на заземения човек. Ето защо седем празника са въведени, с които храним деня, който след това еманира своята благодат.

Голяма благодат е и една от осъществените идеи – изграждането Дом на Мъдростта. Разбира се, той първо трябваше да бъде изграден като съзнание с воля за потреба, да бъде изграден в нас, а след това и в онази среда, която приютява Децата на Деня. Потребата от него е осезаема като приют, като молитва и като посвещение. Ако Домът на Мъдростта има тази задача, то нека неговата святост смути онова, което не признава свещеността на душевното ви предназначение!

Имате основание да направите една равносметка – да признаете достойнствата и да благодарите на щедростта на Небето, че можахте във взаимност да извършите своето ограмотяване в Пътя на Мъдростта.

  • Една шупличка ако има някъде в стъпалата на посвещенията ви – ще ви върнат!

Защото от нея може да изтича енергията на еволюцията.Благодатта е в общата ви, във взаимната ви възможност на преливане и на вземане. Измерението е, с което се взема – защото то е част от поносимостта. Децата на Деня трябва да знаят, че получават онова, което могат да понесат. Свободата не е в измеренията колко се дава, а колко може да се понесе! Когато можете да понесете знаците на Мъдростта, не се страхувайте да се пожертвате за това, което кръстихме събожник.

В служението Децата на Деня не могат да говорят или правят констатация за враг, а за събожник. И те ще трябва да дадат на събожника си книга на Знанието, за да могат да го освобождават, като го учат. Така с Учението Път на Мъдростта ние извикваме събудена енергия, която обслужва Мировото съзнание. А Мировото съзнание, в потребата му на разгръщане на Божествеността в цялост, енергетира Обществото в неговата отговорност на голямата тайна, наречена служение. И в идеята на служението не искайте награда. Това не е вършене на служение – награда е искало апостолството.

Майката на Децата на Деня е Мъдростта! И нейната гръд никога няма да пресъхне да храни битието ви във вашето определено предназначение. А няма по-достойно поведение от това да се осъществите като Деца на Деня!

Този, който иска да ходи Пътя на Мъдростта, трябва да е наясно – не да се извинява или да хленчи: „Учителят ни критикува!“. Не – критикуването е грижа! Битието в Учението на Мъдростта е да живеете не като хленч, а като величие – в идеята на безсмъртието!

Принесете като дълг своята благодарност – благодарете на щедростта на Онази Универсална Безпричинна Причина; благодарете най-вече на Онзи моделиран Бог Отец.

Благодарете на Учителювата дейност, която съпътства историята на човечеството!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993