Зареждам...
Напътствия 2002 година

2002 година

Мъдростта – Приложна молитвеност!

Деца на Деня е едно специално прозвище, на което дрехата е не благовестието, а будността. Прозвището Деца на Деня е акумулирало Космична енергия! Затова те са Мирова необходимост! Акумулирали са цялата тази енергия на Вълната на Мъдростта, защото Пътят е направен. Вашето право е в хилядолетието да предоставите в зрима, възможна усвоимост Учението Път на Мъдростта.

Вие сте родени като бъдни служители на Божествеността – родени с Рождество в идея на предназначение. Когато са били отворени окните Небесни, те са се спрели на тази земя и са пратили тук своите чеда. Затова – не обиждайте Небето! А и не можете да избягате от своето предназначение. Вие не можете да правите бъдеще, ако нямате будността на предназначението, което ви е дадено и определено. Затова със своето прозрение определете предназначението си!

Определете за какво сте дошли – дали за обучение, или за мисия. Не се самообиждайте, че сте нямали по-голямо прозрение и че не сте станали богове; но правете това, което човекът трябва да направи – от Единство да преминава към Единосъщие – безначален в същност и ограничен в битие. Така че определете за какво сте дошли – за ученичество или за месианство. И никога не се обиждайте, ако йерархията ви е поставила да учите. Защото онзи, който намята дрехата на месианството, а не носи отговорността на жертвата, омърсява и самата жертва!

Липсата на измерение и преувеличаването, че някой носи белега на месианството, е голяма грешка – насила да извеждате някого в Небето. Представете си колко енергия ще ви трябва да платите тогава размирността в полето на мисленето, на интуицията, на духовността, причинена от непригодността, която сте качили на равнището на Небе?! Затова във всички хилядолетия е отработвана приложна култура, затова е било обучението – за да има измерение! Не самомнението и подозрението да вземат връхнина в определение на личното поведение. Защото тогава се раждат лъжата и предателството.

Но голямата, непроходна мъгла безспорно е тъпотата. А тя много добре се храни! Храни се с това околовръстие, в което винаги може да се ръкопляска: „Нашият герой!“. И като се затварят очите, идва онова, което се нарича публична лъжа или предателство.

Трябва да се научите да гледате и тогава ще видите онова съмнение, което е част от самомнението – раздразнителността, че не са ви качили на трона на величието.

  • Величие може да пожалите – научете се да търсите великото!

А всички плачат за величие. Самосъжалението е една от най-жестоките битки, която човечеството води, води я в своя вреда – самосъжалява се, вместо да излезе в отговорност за жертва. А още по-страшно е, когато изживявате това съжаление, понеже се мислите за голям, а са ви унижили. Не, унижава се онзи, който се опитва да унижи!

Това, което ви определя като предназначение, е да бъдете освободители. А свобода може да дава само този, който самият е свободен. Затова направете себе си свободни – свободни от дракона на всекидневието, като сложите святост в него. За да не сведете величието на будността в Учението Път на Мъдростта до недостойни страници, трябва да бъдете много прецизни в своите искания на показ, защото понякога една идея, която още не е сложена в идеология, трябва да бъде защитена много повече, отколкото рицаря с ризницата. А ризницата на рицаря изисква от него победа.

Ако не се научите да побеждавате, не обличайте дрехата на Учението, защото то е бъдна святост, то е ново битие на прозрение и предназначение – да бъдеш, не да имаш! „Да бъдеш“ е вашата духовност, а когато се живее с идея „да имаш“ признание, на този овъглен клон на себичната възхвала остават непеещите птици.

Цялото човечество като култура, като социология, дори като биология е оверижено. И оттук е взривът, който трябва да направим. Така както Христос го направи – Той създаде едно Учение, което на Европейския континент беше необходимост, защото там страдаха от една много евтина митология.

Проблемът сега, в Третото хилядолетие, е да се освободим от едно наследие на културите по отношение на анатомията, астрала и ума, което ни натрапват. Във Второто хилядолетие човечеството има специализирания ум. Скалпелът на специализирания ум е потреба, за да можем да направим вивисекция, но е ограничение да познаем човека. Разбира се, потребно е да знаем какво има в него. Сега вече сменяме органи, дойдохме до клониране, но казвам, че ние ще извикваме души и ще знаем да им правим тела.

Трагично е, че светът продължава, при наличие на толкова много прозрение, да работи с трите само измерения. А нещата са ужасни в другите измерения. Те са съставка на вашия астрал и ментал – мисъл-форми, които като завеса стоят пред светлината на интуицията и пред окото на будността. И след това, като се преродите, те ще бъдат с вас. Когато се култивират добродетели, не се разбира, че най-трудно се разрушават мисъл-формите – не можете да ги взривите! Ето това е, което на Децата на Деня е дадено като приоритетна защита – да знаят, че има мисъл-форми, за които носят бъдна отговорност. И така ще застават като воини срещу онази криволичеща пътека между илюзия и реалност, между подлост и достойнство, между предателство и жертва.

Пътят се ходи само с жертва! Но, ако една жертва не може да направи възкресение, в нея енергията е напразна. Колкото и малка да е жертвата, трябва идеята за възкресение да стои над всичко! Великата тайна е да се раздадете в името на една нова формула – да бъдете отново родени, за да направите приложна молитвеност, т.е. да приложите Човешката божественост! Приложната молитва ви води към онова вечно търсено човешко осъществяване в името на Бога в човечността и на човека в Божествеността!

Безспорно Учението на Мъдростта не е тактика, то е стратегия за Живота – Мирова стратегия, защото Децата на Деня по същност, като носители на Духовната вълна на Мъдростта, са Мирова необходимост, а оттам вече в приложната воля на тактиката те създават историческото си битие. И тогава ще трябва да кажем Мъдростта какво ви дава като знание в идеята на приложност; идеята за стратегията `и каква е. Тя е безспорно и лична, тя е непременно и социална, тя е неизбежно и Мирова! Ако в тази стратегия и в нейната тактика Децата на Деня могат да намерят ритъма и своята приложна воля, тогава те с поведението си, че правят служение без Себе си, ще дадат реален образ на Учението на Мъдростта!

Учението Път на Мъдростта не е религия, не е школа на философи – то е изведено от йерархията на Духовните вълни на Мировото съзнание. Не е религия, която ви спира да не станете богове, не е и философия, която мъдрува, без да дава основание човекът да се осъществи чрез своя Сътворител. Трябва да бъдете съ-Сътворители и да нямате страх от онова, което е препречило идеята да бъдете събожествени. Да бъдете събожествени, а не само съвършени, както рече Христос: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец! Ние сега казваме:

  • Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец!

Но вие ще се събудите за божественост едва тогава, когато се освободите от съдба. В свободата болка няма, има само посветеност – всезнание във всекидневието! Не се опитвайте да доказвате, а живейте – живейте с божествеността, защото превратността, която Мъдростта слага, е, че ви дава доктрина на знание, а не на добродетели, казва ви, че няма безсмислие в страданието и трябва да надмогвате отчаянието. Липсата на отчаяние – това е, което може да лекува! Тогава страданието е развитие!

Отговорна будност е да правите Обществото Път на Мъдростта като потреба в еволюцията! Обществото ви трябва с духовна будност да познава своето основание на отредено бъдеще. Ние имаме основание на една равносметка какво правим в настоящето и каква е неговата съобразност в преценката какво ще оставим в скрижалите на миналото. А още по-отговорно е какво ще сложим в бъдеще. Човек не трябва да се срамува от своето минало, но е отговорен за своето настояще, защото то е вещание за бъдеще! Затова сложихме като манифест една нова култура в навечерието на свършека на века – отправихме предизвикателства пред битието на Третото хилядолетие.

Не сме в разпра, а по-скоро в прощение с това, което културата е оставила. И благодарение на идеята за прощение с миналото, която трябва да бъде хранена с прозрение, идва еволюционната промяна на доктрините на духовното развитие. Тогава нашето основание е да не живеем в тревога, че сме несъвместими с настоящата история като култура. Защото нямаме идея да се връщаме към онова, което идеологиите на Ренесанса сложиха като психоза в битието на човека чрез насилие и инквизиция. Разбира се, като история ще го отчитаме, но в Мировото съзнание това е отживяно.

Трябва да изгорите вече съня на довчерашното битие, блужденията на астрала и сенките на мисълта, евтиното тщеславие на жертвите в личен план, за да защитите Бог в човека. Така в признание на Бога у вас ще приемете, че отсрещният е ваш събожник. Тогава наистина на това кръстовище на Божията човечност и Човешката божественост ще сте сградили един нов храм! И трябва да направите една голяма разлика – това велико тайнство да приемете идеята за събожника не е проблем на съдба, а на съвест. Голяма е разликата да вършите акт на личното си или акт на социалното служение между напора и динамиката на съдбата и огледалната отговорност на съвестта.

Съвестта не е съдба, съвестта е събуденият Бог! И когато искате да направите своето възкресение, то е свобода от съдба, постижима само с извиканата енергия на съвестта, която е Огънят на Кундалини.

Казах, че тайни няма да има, но тайнства – да! В бъдеще се научете да вършите тайнството на Школата Път на Мъдростта, а не онова, което минаваха школите на посвещенията, на които Христос хвърли ключовете. Вашата Школа не е окултизъм, тя е Школа на огледалната отговорност! Тя трябва да играе съдбовна роля – в пълна отговорност за знание и посветеност.

И Школата е, която ви дава основание да извървите пътя си в неуморност, в един душевен стрес, който чрез отговорността събужда прозрението! Разбирате ли йерархията, в която влизате, и отговорността, че непояждащият Огън иска да бъде освободен и вие трябва да му дадете живот!? А човек, който има вече нова посветеност, трябва ново прозвище да го съпровожда – званието, че сте събожници в своето приложение на взаимност, вместо насилената воля да обичате враг. Така сменяте ритъма и създавате социално роднинство.

Идеята за чужда вина ще угасне в идеята за събожника! Няма чужда вина! Вината е принцип на расата, на колективното съзнание, което се брани, но не и на личността, която трябва заради бъдното единство да не оставя невинност пред вината на другия. И ако вие това не можете да излекувате и се радвате на чуждата вина, за да получите себепризнание, в свършека на земните дни трагичната ви безучастност ще бъде камък воденичен.

Ние не търсим както Диоген човека, защото намираме богосъбудения вътре в себе си. Ако Диоген беше намерил човека в себе си, нямаше нужда да ходи по улиците... Ето защо с отговорност влезте в новия олтар, който Учението на Мъдростта ви предостави – Книгата на Живота. Там е писала Божията човечност, но и Човешката божественост. Не търсете вън от себе си олтар, който иска жертви, по-малки от тази на човека. Утехата да се извините с приноса на жертви от животинския или растителния свят е това да стоите още в природата като нейни само съставки, а не като нейна формула, с която можете да изменяте и претворявате, за да станете не съставка на Космоса, а Съсътворители на цялата Бъдност!

Направете прехода във великото служение сътвореният да надмогне човека; не смущавайте себе си като търсене на Бога! Тази битка за победа над човека е възможността да стигнете до свръхчовека, т.е. да изведете Бога у вас. И никога не трябва да казвате, че е късно или че не може да победите себе си!

Идеята за човека само като Боголичие трябва да бъде сменена с идеята за Боговластие. Свободата от заземяване е, която може да ви направи Пантократори – няма по-велико тайнство от това!

Осъществете Детето на Деня в Мировия образ на Пантократора и тогава сте Аз и Той сме едно!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993