Зареждам...
Напътствия 2003 година

2003 година

Бдението – Път на бъдещето!

Това, което съпровожда сега Моето раждане, е част от вашата благодат. Едно е да чуете Словото така, както изворните води вървят, друго е, когато времето може да ви поднесе, както се казва, „пречистени води“.

Всеки е изправен пред въпроса „Защо се родих?“. Онзи, който има да прави мисия – трябва да я свърши, а този, който има да прави развитие – трапезата е достатъчно богата.

Нова култура се прави от богове и от личности! Вие едновременно носите и двете същности, но сами ще определите валентността си – дали вървите пътя на боговете, или вървите още пътя само на човека. Ако искате да бъдете стойност в битието на Космоса, създайте Културата на Мъдростта! И тогава ще бъдете сигурни, че енергията, която оставяме, ще храни бъдещето.

Децата на Деня имат своето определение като клада на Свободата. Свободата е най-голямата потреба в приложната молитвеност на себенадмогата! Това е едно особено осъществяване – вие не осъществявате себе си, а осъществявате Себе си в Бога! Никой не е казал, че има по-властно битие от Свободата. Затова тя ще бъде бъдна Духовна вълна. Ако вие създадете пълнота на Учението на Мъдростта, ако създадете Новата култура на бъдещето, то ще сте сложили онова, което храмът на Свободата трябва да има – Знанието! Няма по-властно нещо от това да се събудите за знание! А кой се буди, ако не Вечният у вас?

Обречените да смен`ят културата имат само един път и той е личният голготски. Но не повтаряйте тревожността да изнесете кръста си – мълчаливо вървете по своя Път, в който никоя съблазън, от която и да е страна на Пътя – лява или дясна, не може да ви върне и да оставите кръста! Пазете се обаче да не станете мъртъвци! Пазете се: мъртви винаги ще има, но вие не оставайте мъртъвци! Трябва да се разделите с каноните и догмите на мъртви, отживени богове.

Ревността е да се пази Учението – това не е акт на милосърдие. Ревността е една от най-властните енергии, и то, разбира се, твърде полярна. Но Аз искам в тази голяма ревност никой да не си позволява да създава волности, с които може да се кармира еволюцията на битието на Мировото ни живеене и на Мировата вълна на Мъдростта. Бъдете свободни в поведение към Бога!

Човекът не прави карма с Бог! Когато обаче защитавате Бога, не бива да унижавате човека! Вие нямате основание да живеете в тревожност, но имате основание да понесете с достойнство тревогата. Така че, когато се осъществявате като божества, не бива да се оплаквате в скръбна недостойност, че се освобождавате от човека.

Не бъдете смутени от нищо! Само тогава за исканото в Молитвата царство на Отца ще приготвите царствен трон на Бога у вас. Трябва да го приготвите с едно бдение, което не бива да бъде прекъсвано. Защото всеки момент то е проблем именно на тази вътрешна царственост, за която сте приканили с Молитвата присъствието на Сътворителя.

Бдението е, което преобразява! Ето защо казвам, че и земята трябва да ни благодари, защото я одухотворяваме. Тя е също жив организъм, а ние привнасяме една нейна обнова. И затова нашата мисъл, която иска мир, е и свобода на нейните вътрешни конфликти. А реалността на междупланетното ни съзнание е най-добрият знак, че ние не можем да бъдем победени от плътта, а трябва да я одухотворим.

Никога не губете динамиката на метаморфозите – великата динамика, създала от стихиите богове, която е вече ваше знание как да метаморфозирате. И в никакъв случай не запазвайте в себе си поклон пред кумири. Това е преломът, който има да извършите. Трагичното е, че човечеството живее с кумири от миналото, а в същото време със спекулацията на ума си удовлетворява потребата, че е съвременно и прогресивно. Ужасът да се живее съвремие с кумири на отживяното е в това, че еволюцията прави много бавни стъпки, а тя трябва да се пулсира.

Еволюцията има заслуга тогава, когато на човека му липсва прицел, за да го изведе до Океана, но когато човекът се осъзнава вече като бог в развитие, той може да прати своята енергия в нейната динамизация. Не стойте с идеите на отживяното време, а направете динамика – изпепелете това, което е било! Мъдростта е изтляване до пепел на отживяното време! Културата ни е взрив срещу всичко, каквото досега планетата е дала. Сегашната планетна култура трябва да си отиде в онова, което тя сама е отработила – музейните ковчези.

Чакат ви много отговорни, много тежки изпитания, защото ние наистина взривяваме цялата световна култура! Безсъмнено ще водите голяма битка. Но ако считате, че бедата може да ви спре, идете си без тревога и не ставайте бент срещу онова, което се е напътило да отиде в лоното на Мъдростта, за да изгради бъдещето на тази планета!

С Мъдростта ние слагаме нещо повече от Китайска стена срещу културите, работили в хилядолетията за добродетели. Ние слагаме талвега на културите на бъдещето: знаещият е повече от безгрешния, за да не влачат още веригата на грешници и смутените „небожии“ човеци.

Обществото Път на Мъдростта не се далечее от социалността. То е реалност на българската историческа даденост, но е отговорно с Учението на Мъдростта пред човечеството в Третото хилядолетие! Тази историчност е много необходима, за да знаете, че имате социален образ, че не сте пустинници. Макар в пустинята на своята морална същност и отговорност да сте постници!

Необходимо е вашата социална дейност да бъде единство с духовното ви предназначение. Вие не можете да останете с дрипата на оглозгани идеологии – свалете тази дрипа! Създайте история, която прави историзъм! Пазете се от генетичната утроба на това, което съм нарекъл „традицията-убийца“. Ние сме дали на традицията достатъчно признание в хилядолетията, но Учението Път на Мъдростта трябва да се пази от тази генетична утроба – да не ражда чеда на преповтаряне и на коленослужение!

Вашата отговорност е да знаете, че служението е потребният ви живот. Пътят ви е определен; служението ви е дълг – Знанието, от което се храните, не го спестявайте, когато го давате на света! Това е дълг на знаещия. (Ева даде ябълка и на Адам – не я яде сама.)

  • Идеята за знанието е: не го яжте сами, дайте го на света!

Затова тази година казах, че стратегията вече е на Школата. Школата е, която трябва да поднесе на Децата на Деня своя катехизис в Пътя на Знанието! Всичко ново творя – това е Школата. Тя трябва да направи в своите Деца на Деня осъществима идеята, че в себе си и в другия всичко ново твори. А това е свобода от Стената на плача; свобода заради самата раздяла с ограничението, в което сте живели хиляди, хиляди години. Ето търсената тайна, ето пълния смисъл на Школата като бдение за Знанието!

А Домът на Мъдростта е бъдната академия на Знанието! Домът на Мъдростта е институцията, която трябва да направи достояние осветената тайна на Учението като хляб на бъдещето, т.е. на Третото хилядолетие.

Това, което като знак съм отбелязал към Децата на Деня за Дома на Мъдростта, е: Да няма заник за този Дом на служението! Вашият път е неговата святост; вашата жертва е неговата вечност; вашият живот е неговото тайнство Възкресение!

Институцията Дом на Мъдростта трябва да предоставя на своите гости Знанието. Гости, прииждащи постоянно от онова, което наричаме Небе; гости, утвърдили своето поведение в служение на тази земя. Това велико събратство, което ние освободихме от завист и взаимна ненавист чрез една може би от най-потребните духовни енергии – събожник. Затова, дайте на Дома събожничество в реалност, направете го жива част от себе си!

Научете се да бъдете събожници! Не е проблемът, че казахме тази красива дума; не е проблемът, че тя е енергията на бъдещето като идея за свобода. Проблемът е да направите събожника жизнено право – най-великата тайна, която Учението Път на Мъдростта ви предоставя! Разширявайте колкото може повече не само будността си, но и отговорността си!

Всеки според дарението, или властното тронство на някои от Седемте Лъча на еволюцията, нека осъществи себе си. Затова ви предоставям да работите в идеята на Знанието – да изгорите и да изведете своя феникс, който е служил през всички хилядилетия на всички култури. Фениксът няма да престане да се възражда!

Когато можете да пожертвате богатството на миналото си, вие сте констатирали бедността си, която сте имали. Бедността не се констатира, когато си богат, а когато си посветен. Тогава личната ти бедност може да бъде богатство на света – когато имаш откровението, вътрешните знания.

В енергията на Мъдростта няма застой, тя е свобода от земната властност – за да се напътите към Небесата! Отземявайте, защото всевластно досега беше заземяването. Ако искате да бъдете свободни, знайте, че най-добрата ви свобода, това е на Бог у вас. Той ви е сътворил, за да Му бъдете съ-Сътворители. Не Го лишавайте от това да се радва; не Му отнемайте творческото предназначение, заради което ви е учил да се търсите като необходимост на богове и пътища!

Ключът е у вас, отключвайте – отключвайте крепостите, за да освободите човека!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993