Зареждам...
Напътствия 2005 година

2005 година

Сакралната революция – Ново поколение!

За Новата година не е проблем само да се казва „Честита!“. Проблемът е да се направи годината наистина честита. Да осъществявате благодатта, да не изхабявате Божествената даденост в лъкатушения!

Децата на Деня не само сте задължени, а изключителна потреба е в Третото хилядолетие да имате измерение! Още по-същественото е да имате поносимост и с тази поносимост да си определяте ограничението. Ограничението не е липса на периметър, а измерение на поносимост! И когато не можете себе си да водите, без да искате, вие развращавате.

Ако не можете да овладеете себе си и играете ролята на взаимно обидени – разменяте си непристойни реплики или най-малкото негодувания, тогава не сте разбрали идеята за другия. Идеята, която няма да ви оневинява, защото не сте направили грях, а защото сте обичали другия наравно със себе си, понякога и повече. Приливът на обич не е проблем на декларация – той е проблем на жертвено служение!

Основен белег на Децата на Деня е търпимостта – защото няма чужда вина, всяка вина е и наша! Търпимостта е пламъкът на съвестта, тя е, която може да ви научи на съжителство. Не е проблемът на прощението, защото културите на добродетелите направиха лицемери хората на прощението.

Не проявявайте защитата си чрез отрицание – отрицанието жертва подема! И не се оплаквайте от природата. Оплаквате се, понеже не можете да я владеете. Тя не е по-силна от човека, защото нейната енергия човекът може да я акумулира и така да я води. Но това предполага една друга йерархия да има. Първичното въздействие е на природата върху човека – вторичното е нашето действие върху нея.

Йерархията на посветеността определя доколко личността е отживяно човечество. В същото време личността е непреходна. Казал съм – личността е свещена, не институцията! Личността е същността – тя е, която освещава институцията! Оттук е необходимостта да водите битка срещу навика и традицията.

Традицията е убийца! Оставям настрана, че тя винаги е сресана, тя винаги е напудрена... Възхищават се, като я гледат, но време е да се разбере, че традицията не е властна над бъдещето. Особено когато става промяната на Духовните вълни.

Време е да спрем носталгията към това, което обикновено хората имат като поведение за изповедание. Много погрешно се натрапва идеята за религиозната вяра като познание. Добродетелта изгражда поведение, но Знанието изгражда прозрение!

Трябва да се освободи носталгията към миналото, с която човечеството живее – защото то я има и за внушено бъдеще. А нужно е да направите реализирано бъдеще – не внушено! Сега човечеството стигна до потребата от ново поколение, което има нова култура. Новата култура създава идеи, които трябва много добре да се пазят от идеологии. И Децата на Деня, именно като ново поколение и като нова култура, трябва да поискат свобода от идеологии, които правят статиката в човешката култура и история.

Търсената потреба – да се опирате на минало, е необходимо да я отпъдите от съзнанията си. Този копнеж на признание, с който се хвали човечеството, трябва да се свали като самар от бъдещето!

Край на духовната пасивност! Не да съхраните онова, което са дали първите харизми на културата, не да стоите с кръстосани крака в медитация – това не е ваш белег. Децата на Деня са динамични, съсредоточени в своята екстаза!

Няма по-смирено поведение от духовната революция, която сменя култури, защото тя е вътрешно откровение, с което се правят промени. Духовната революция е вътрешна молитва – битие на душевността и на Духа! Така трябва да разберете и тайната на Феникса: всякога в името на нещо голямо можете да изгорите, защото носите в себе си възможността да се върнете. Да се умира не за смъртта, а за безсмъртието, е белег на бъдещето! Защото смъртта е врата към безсмъртието. Ако усвоите това, тогава бихте освободили милиони хора от страховата психоза.

Човечеството работи с обречеността, като извежда знание само от еволюцията, а не от своята сакрална революция, която е право на посветените. Това тайнство се предостави на вас – достойнството да направите личната си сакрална революция със знанието за свобода от таблиците на морала, обявили човека за грешен.

Таблиците на добродетелите лесно заменят доблестта, но истината не може да бъде заменена. И тя се ражда от знание, докато добродетелите дават възпитание. В този смисъл трябва да спрете битката на света за святост, за светец, което е канонизация в пресмятанията на таблиците на добродетелите или в невежеството на института. Насочете всичката си енергия за свещеност. Свещеният, не светецът! Извикайте енергията си, която ще създава! Ще създава една нова характерология, една нова, бих казал, мистика в поведението на Децата на Деня – на тези, които искат в приложна воля да правят Учението Път на Мъдростта.

Школата Път на Мъдростта дава дара да се обработвате. На нея трябва да се гледа с особена отговорност, за да може идеята на съ-Сътворителя, какъвто е именно човекът, да бъде осъществена. В Школата на Мъдростта се извежда онова вложено у вас още в изначалния момент търсено знание. Хората получиха познанието за добро и зло, но то не е достатъчно, защото Дървото на Живота има плод, който само чрез Знанието на Мъдростта може да се вкуси.

Именно Школата е културният посланик на Учението на Мъдростта! Но пазете се от увлечения. Давайте тайните, които са ви дадени! Не прибавяйте онова, което може да удовлетвори едно нисше поле, с което тщеславието ви се храни, а да смути Висшия свят!

  • Знанието е сила, която ви задължава!

Проблемът на посветеността е право на присъствие с отговорност!

Домът на Мъдростта пък е мястото, където вие можете като древни посветени и адепти да отваряте книжнина, да промисляте; да извършите вътрешната си посветеност и да приложите знания, които човечеството няма. Този Дом ви дава най-щедрата приютност и най-богатата бъдност. Вие сте, които ще го осветите; вие сте, които ще го нахраните с това, което Посланията като енергия ниспослаха. Вие ще имате възможността и във вековете да му давате енергията.

Домът на Мъдростта е тайнство! Той няма да извика никого на изповед, защото храмът е вътре у вас, отговорността е вътре у вас; защото е проблем на знание.

За Децата на Деня – „Alea iacta est“ – „Жребият е хвърлен“! Но не вече само тук – на планетата, жребият ви е Миров! Културата на Мъдростта е неизбежна, за да може всеки от вас поотделно да каже: „Жребият ми е хвърлен!“.

Казвал съм за удобството на лудия. Удобството на „лудия“ е да извини посредствениците! Трябва да изградите обема на собствения си духовен път, за да може тогава, когато просветлението дойде, когато Кундалини ви освети в своята благодатна дарба – будната лудост, да не бъде смутен умът ви, ако някой каже: „Те са луди!“. Разширете съда си, за да приемете енергията на Духовното Учение на Мъдростта и когато ви упрекнат, че сте луди, вие да сте гениални, дори да бъдете божествени!

Но не търсете поклонници. Когато дойде безмерната щедрост в служението ви, тогава събуденият Бог у вас ще даде своето признание. Учението Път на Мъдростта не позволява да делите човека от Бога! Страх да нямате от това да вървите към Божественост. Пътищата са Духовните вълни, а Силата е Той у нас!

Всеки човек е ваш събожник. Събожникът е съпътник във вечността, защото неговото и вашето Дихание са едно и също. Тогава вашата жертва към другия не е просто жертва към него – тя е жертва към Космичната даденост, тъй като носите Космичния човек. Следователно взаимността със събожника ви задължава! Тогава чак може да разберете, че нямате нужда в поведението си към събожника от запалване свещта на съвестта – защото вие самите сте съвест!

Пестете себехвалата, а пригответе себе си да ви гостуват Богове!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993