Зареждам...
Напътствия 2006 година

2006 година

Децата на Деня – родени за служение!

Деца на Деня, вие носите Космична отговорност, но в една планетна приложност. Това е тайната ви! Несмутената ви даденост е идеята за сакрализацията и идеята за приноса. С достойнство изходете Пътя, защото той е, който дава на пътника правото да има име!

Няма по-голяма щедрост от тази, която Небето ви е дарило, с правото да направите Учението Път на Мъдростта част от голямата йерархия на Божията воля! Няма по-голяма радост от тази, когато пътникът има своите съпътници. Те свидетелстват и светителстват както за Сътворителя, така и за събожника си.

Никога не забравяйте събожника, защото той е, който утвърждава Сътворителя; той е, когото като бъднина ще направите Съсътворител!

Дързостта е да крадете идеи за бъдеще! Не изчаквайте потребата да ви наложи формула за бъдеще, която е пригодена със съображение на съответна институция, философия или идеология. Човекът не живее от милостиня, човекът живее с даденост – образ и подобие Божии. Осъществете я! Научете се да правите планети – и като култура, и като реалност!

Правете не само бъдеще, а и бъднина! Бъдещето е с измерение на време и пространство. Затова намерете бъднината си – всяко бъдеще е утрешно настояще, но неизмеримостта е бъднината! Там е Бог – което сте вие, но още в развитие – дайте Му живот!

Бъднината е приносът в еволюционната вибрация да създадете сега битие, за да изведете една Конституция, която има член: Аз и Той сме едно! И с тази Конституция да осъществите една планетна социология: Няма зло, има нееволюирало добро!

Целостта да се живее животът на Учението е дългът ни да захраним сега човечеството с Мъдрост, та да му позволим да прочете и Книгата на Истината. Няма да ви обременявам с искания, но където и да вървите, поставете си този въпрос: С какво мога да се сбогувам? Направете смелите крачки да осъзнаете отживяното – то няма место в настоящата ви присъственост!

Учението Път на Мъдростта поставя идеята: Не търсете спомен за човека!Мъдростта извежда Бог от човека и връща човека за живот в Бога! Ето пилигрима – търсещия и намерил своя олтар вътре в себе си! Така посветеният отива в обиталище на Небесата, но будният прави олтар в дома на Божеството!

В този смисъл великолепна е тезата: Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове! Защото това е централната ос, около която Земята се върти. Благоденствието е потреба на мисловния процес, но Духът прави Път! Това е идеята, която трябва да запаметите в стъпките, които ще правите към йерархията на Огъня на еволюцията.

Пътят е много дълъг – скъсете го. Освобождавайте се от своята земна еволюция, развързвайте възлите на своята знайност и давайте на хората Знанието! Разкъсайте снопа с традиции – не повтаряйте минало.

Когато сте осъзнали, че можете без Себе си, със Себе Си ще творите! Не може да се сбогувате със Себе Си! Може да се сбогувате с овехтялото си знание, с отживяното минало, с изхабеното живеене, с отминалите идеологии... Сбогуването е една от най-големите същности на човека, но не може да се сбогувате с Бога у себе си. Улеснение е само да Го търсите – отговорност е да Го носите!

В момента, когато се изработите и може да победите Себе си – дайте се на света! Не се ласкайте от евтиното величие на всекидневието. Но не може да отречете всекидневието, защото сте отговорни да го уплътните с тайнства (не с тайни). Не се извинявайте, че не сте готови. В Пътя има място за всеки пътник, който не е стигнал до гроба на Възкресението. Гробът на умирането е еволюционен знак, но гробът на Възкресението е образец!

Човек трябва да чуе вътрешния глас на Божията човечност, за да може да направи Човешката божественост! А кое е това, което одухотворявате, за да говори? Вашата материя. И кой говори? Оня, с Когото искате да направите единство.

Самокръстете се с Диханието на Отца, с Кундалини. Това е най-реалната сила, която имате, но трябва да сте готови да я упражните. Материята трябва да се научи да възприема и да понася. Затова искам с всичката си отговорност да четете Учението. Не когато имате време – когато нямате време, откраднете Бога у вас, за да го изведете в Живот! За да кажете тогава дали времето е по-важно, или вие в своята пътнина на божественост.

Винаги ще има недостиг, но ще има и преливане. Чаша, в която не достига, ще трябва да поработите, да си вземете един грозд от Учението, да го изцедите, за да си я напълните. И когато видите някой, че отива да търси грозд, за да си допълни чашата, заведете го до лозето.

И тогава какво трябва да направи Школата? Школата е Знание! Тя има три пътя, три тенденции, три предназначения: обучение, посвещение, служение!

Чрез обучението са давани морал, добродетели. Добродетели, които обаче са вече така изопачени, че пречат на човека да става по-чист. Идеята за добродетелите е една преходна култура, сега обучението носи знанието на Мъдростта.

След обучението идва посвещението – не може да се отиде в сферата на посвещението, ако няма обучителен процес, ако няма преценка. Преценка, мисъл-форми, които един ден ще ви се връщат, ще ви напомнят.

В посвещението огънят на оплодителното семе вече не е само родово продължение, а и освещаване на мисълта, за да прави култура. Посвещението е и култивация на ума, което ви дава прозрение. Прозрението е право на посветения!

Чрез посвещението се влиза в по-висшите пространства. То ви определя служение, където вие трябва да отидете със своята култура.

Служението е с върховния знак без Себе си. Нека служението ви да не спира, защото светът се нуждае от него. Ако осъзнаете предназначението си, тогава бихте правили своето велико тайнство – служение.

За Школата се изисква ръст. И ученикът трябва да се пази най-много вътре в себе си да не предаде Учителя! А на Учителя не е потребно възнаграждение.

  • Школата е безвъзмездна, както Учителството е без автор!

Когато Учителят даде едно дихание с културата на Учението, той подготвя вътрешната същност на ученика, който трябва да прерасне в личност, която, когато стане достатъчна на Себе си, да се пожертва за света.

Личността е осъзната духовна даденост с приложна воля! И за да станете достатъчни на Себе си, трябва да имате изпитанието на света – трябва или да го осъзнаете, или да го носите. Когато сте го осъзнали и можете да го победите, тогава, както казвам: Достатъчният на Себе си е непобедим! Затова, когато се изградите, не се пожалвайте в жертва заради света. И не го осъждайте в несъвършенството му, за да не намалите стойността на собствената си жертва!

Имам една теза: Жертвоприемникът е същността – но жертвоприносителят прави същности! Вижте колко е съществено да се учите да приемате приноса на жертвата до онази вътрешна духовна зрялост, когато може да одухотворявате материята, или да я осветявате, като я принасяте в жертва. Жертвоприемникът сменя жертвоприносителя в жертва!

Пътят е Възкресението, което всеки носи в себе си! Този Път е свобода от света – когато сте се освободили от Себе си. А Свободата е право да сътворявате, право на Единосъщие! Единосъщието е, което ви качва до тайната заедно със Сътворителя да станете Съсътворители. Съсътворителят е вече съдбата на човека-Бог!

Иска се дързост, която трябва да приложите, за да отворите утробата за богинята на Мъдростта. Това е тенденция, която не може да бъде (както в социалната книга е казано) възраждане. Не е възраждане – осъществяване е. Осъществяване! Освободете вашия Бог, дайте му Път! Всичко е у вас, макар че е и вън от вас. Осъществете се, за да раждате Мъдрост! Аурата на Мъдростта е аура на Пантократора! И за да има Той присъствие, трябва да направите първите нишки на тази аура.

Разберете правото си на присъствие. Ако не знаете за това подобие, което ще ви направи Единосъщни, ако нямате прозрение за аурата, която във всяка Духовна вълна е нейната плът, няма да осмислите правото си на присъствие; няма да разберете защо присъствате и защо Пантократорът може да носи тази Земя.

Опитайте се чрез знанието на Посветените, колкото и малко от него да е скрито някъде у вас, да научите откровеност за бъдещето.

Пожелавам ви планетното ви съзнание несмутено да седне на трапезата на Мировото, за да може да осветите всяко бъдеще! Небето винаги е било щедро, само че ръката на човека не е знаела да бере звезди!

Научете се да събирате звезди!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993