Зареждам...
Напътствия 2008 година

2008 година

Химн на Благодарността!

Ценността се измерва с карати, а не с кантар! Това е голямата тайна на Учението на Мъдростта. Растете! Колкото повече същности усвоявате, толкова по-цялостни ставате. Цялостност – и в приложност, и в усвояване! Защитната ви ризница е тайната и силата на Учението – неговата голяма протяжност в бъдните хилядолетия, за която си заслужава човек да отдели една част от живота си.

Но не мислете, че за десет, двадесет или тридесет години ще можете да направите Учението Път на Мъдростта плът и живот. Не! Направете го първо в себе си, та поне за сто години да стане достояние на света. Ако за християнството са били необходими триста години, свършете това (при тази модерна техника), да кажем, за един век.

Духовно богатство имате, направете го достояние на хората! Светът ви чака; Обединена Европа ви улеснява. Мъдростта ще бъде най-непринудената дарба – събуждане чрез това, което новото Учение дава. С него хората ще изгорят собствените си недостатъци, за да могат да вървят в бъдещето!

Научете се да правите култура! А в Учението Път на Мъдростта не може да я изчерпите. Аз не зная доколко още съзнавате Мировостта, но поне направете планетността. Трябва обаче да имате представа за дълбочината на големите Учения; трябва да познавате и кръвта на нацията, в която правите Дух и Път. Затова никой исторически важен ден не бива да бъде изпускан от Децата на Деня.

В основата на виждането ви трябва да стоят овладените духовни тенденции на Новата Духовна вълна, които могат да обяснят социалните конфликти. И кое е онова, което може да накара нееволюиралото добро да стане приемливо; дали ли сме достатъчна дан „злото“ да бъде смалено във възможната негова еволюционна потреба, за да се лишим от едно понятие, което е излъчвало във всички векове отрицание?!

Вие не правите сектантство – носители сте на Новата Духовна вълна. Всичко имате, всичко! Но преценявайте обстановката. Искам жертвата ви да бъде осмислена; душевният ви свят да расте! И затова в Откровението човекът е сложен като третото животно, а четвъртото – най-важното, е орелът! Искам да се раздвижите, а не да имате само констативности и болки! Динамиката да е вътре у вас, а не в механиката.

Научете се да понасяте свобода толкова, колкото можете! Не ламтете за по-тежка свобода, която не можете да понесете. И още по-страшното – не я опорочавайте! Не я опорочавайте както някои с претенцията си, че знаят, а могат само да перифразират, се набогатяват с фразеологии и в спомена си стоят грешни, защото повтарят грешки.

И не бива да казвате на тия, на които давате, че нищо не знаят. Не – те нямат нужда да знаят, че вие знаете; те имат нужда да се попълни тяхното знание, което е ваша отговорност. В своето чувство на отговорност, ако не сложите потребата си за величие, тогава правите дар. Затова, не се заблуждавайте в представата за собственото си величие! Изживяването във величие не спасява. Ненаситността на човека за величие е опасен сърп, с който се жъне невежество! Алкаещият величие може да провали и най-хубавото дело. Затова съм казал, че смирението е култура!

Не се подвеждайте. Не удовлетворявайте „лъва“ в себе си – удовлетворявайте Себе си заради Бога в себе си! Не излизайте, за да се покажете, а излизайте да служите. Колкото по-малко показ имате, толкова повече вътрешната дълбочина ви озарява. Значи трябва да свържете липсата на показ и идеята за служение. Не правете показ, който на бъдещото поколение ще дава извратеност − правете жертва!

Служението не е показ – то е жертвопринос! Служението е без Себе си, но това не значи да се обезличите. Разбира се, всеки има своя психология и свой духовен ръст и те ще определят размера на неговата жертва. Но този, който не осъзнае жертвата, не може да направи служение. И не търсете осмисляне на жертвата си, защото тя няма да има порива на откровението, ако е интерес.

  • Не търсете награди – като Деца на Деня имате отговорност да се дадете!

Казах, че чуждата вина не е наша невинност! И най-спокойно, когато кажете на някого „Не се перчи!“, вие го освобождавате не само от неговото перчене, но и от собствената си невинност. Защото не му позволявате той да бъде виновен и неговата вина да стане ваша невиновност. Вашата тревожност трябва да я трансформирате в отговорност, и то много тежка! И колкото повече осъзнавате дълбочината на Учението, толкова повече ще ви навестява отговорността.

Давайте не ограничения, а широта! Учението Път на Мъдростта е най-малко податливо на ограничения, защото то по принцип е бразда между нравствената таблица, която упражнява насилие, за да прави морал, и знанието, което дава прозрение. Затова първият дълг на Децата на Деня, когато правят школи, е да изградят прозрение в усвояване тайните на Мъдростта, за да стабилизират убеждение, което прави жертва! Иначе правят констативност.

Водещите на Школа Път на Мъдростта имат много тежка задача:

Първом, трябва да са образец! И да вземат добрия урок – това, което посочи Христос за ония, дето стоят на предни места.

Второ, пътят на водещите има дълбока нужда от просветление! Защото те отиват да носят просвета и имат голяма отговорност, когато чулите ги не могат да изходят Пътя.

Трето, водещите са потреба на служението! Те са Моите надежда и крила. Служението не е ваша потреба само. Ето защо трябва да го усвоите като жертва и отговорност, а не като реклама.

Учението на Мъдростта, ако не е живот в онзи, който го носи, много трудно може да разбуди другите. А трябва да се има предвид каква е и духовната среда, в която отивате да носите – дали има едно първично съзнание, в което реагира само астралната същност, или има един току-що пробуден ум, който прави идеологии. Тогава някой от слушателите ще каже: „аз не разбирам“, друг пък от своя страна ще се хвали – ще се сравнява колко знае, колко е голям...

Трябва пестеливо да изразявате същината на Учението в съответното място, където отивате. Това е място, в което растението е душата. На нея трябва да дадете своето слънце, своя дъжд, своята жътва, своята вършитба. Ако вие говорите по два часа − ами то това зърно, преди да е узряло, ще стане на брашно... Разберете – подготовката е едно, изливането на подготовката е съвсем друго!

Словото не само е изкуство, то е клетвена отговорност пред Бога да бъдеш достоен! Вътрешната даденост може да бъде изявявана, но много трудно направлявана. Едно е отговорността да се дават знания, които сте получили, друго е чрез тях да се иска признание. Показът, ръкопляскането пъдят аурата на благоволението на слязлата духовна сила – Мъдростта. Когато искате да ви възвеличат, онзи, който няма още будността на Мъдростта, може със стойността на своя размер на знание да ви похвали, а всъщност с това да ви обиди.

Себичността не е болест, тя е отрова! Затова отговорността на водещия е важна, а преценката ще дойде. Който си е белязан, няма нужда да му дават удостоверение. А и не може никое училище да ви даде удостоверение, че сте белязани. И много осторожно трябва да работите, защото това, което стана с Христовото апостолство, унищожи Учението на Христос!

Трябва да дадете на поколенията не само това, което се нарича „показ на прилежание и подражателство“ – не, трябва да им дадете гроб за Възкресение! Ето защо, когато разнасяте едно Учение, вие трябва да го видите като духовност, но и като история, и като концепция философска; трябва да го видите и като религия, която обаче не обсебва, а дава свобода.

Учението на Мъдростта има достатъчна духовна плът и тя е, която ще ви даде свобода от материята. Свобода от материята значи свобода от Себе си! Аз не отричам Себето ви, но трябва да сте го освободили, та когато ви потрябва в жертва (както прави Иисус), да го дадете. Основната тънкост в събудата е готовността за такава жертва! Затова, когато изграждате вашия принос, не се страхувайте да се жертвате в своята даденост! Защото в лицето на другия тя е това, което наричаме събожник.

Уловете тази магика, за да може да не се гневите в себе си, когато се осъществявате като събожници. Не се щадете в радостта и не считайте, че една екстаза е последната форма на радост, защото в Пътя на Знанието проницанието и откровението създават други, по-достойни възможности да се общува със Себебожеството и в лицето на събожника да се прави взаимност.

Вие нямате право да забравяте, че сте събожници! И още по-същественото – че сте съ-Сътворители! Какво трябва да правят Децата на Деня, за да правят съ-Сътворителство? Да кажат на света идеята за събожника. Затова в себе си трябва да „убиете“ миналото. То ви е изграждало, но то трябва да освободи место на Съсътворителя.

Когато излезете на Път, не се обръщайте към тревясалата пътека на миналото! Затова казвам: Свобода от минало – заради бъднина!

Бъдещето е измерение – то е социална мярка, но бъднината е неизмеримост – тя е Мирова! Никой не може да ви отнеме бъднината!

Вие Път имате! Осмислете своя живот така, че неговото осъществяване да е една приложна идея на среща с Мировото съзнание, като дадете отражение на планетното си задължение.

Пътувайте Мирово!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993