Зареждам...
Напътствия 2009 година

2009 година

Мировият Път!

Пътят на благословението е вашата бъднина! В този Път трябва да иззидате личност, която да се „загуби“ в Твореца.

Вашият път е благословен, вашата жертва е награда за самите вас в една бъднина! Няма по-голям дар от това Небето да ви целуне с признание, че сте Деца на Деня, не на Нощта! Светлината ще си бъде ваша, защото мракът не може да ви победи. Вие чертаете непогребано настояще заради утвърдена бъднина!

Като йерархия вие можете огледално да видите истината, че се облякохте вече – планетната ви плът се одухотворява. И да знаете, че Голготският път не е беда – той е вашата благодат за обожествяване. Защото Христос е живяно човечество и осъществена Божественост! Тази фраза може като муска да я сложите. Живяно човечество – йерархията обучение, посвещение и харизма – и осъществена Божественост!

Благословените не могат да не минат през своя Голготски път. Вашите беди са ваша благодат. Трансформирайте ги в Пътя на служението, за да може във вътрешния си храм никога да не намерите огъня на своите мисъл и действие угаснал! Не угасвайте Себе си в жертва на планетното си богослужение!

Вашето присъствие е не стъпало – то е възземане с криле, защото вие имате достатъчно вътрешна потреба да победите. И нямате нужда от чуждо признание – имате потреба от собствената си саможертва. Човекът е Път на саморазпятието за бог!

Ваша воля е да дадете принос в Пътя на човечеството – в неговите етапи и културни образци да дадете духовност. Пътят ви е потреба на бъдното човечество като култура, като нов духовен храм вътре в сърцата и като събудена съзнателност за присъствие там, където Мъдростта ви е пратила!

Но не правете необосновани агитации или евтини площадни искания. Не – измерение! Защото човечеството трябва да се прости с тежненията, а отделният човек – с величието, че е белязан за еди-какво си. Не хвърляйте рината пръст върху огън, който дава жарава! Въздържайте се заради отговорност към Учението, а не заради алчността на собственици.

Човечеството със своята лична културна потреба трябва да измери пробудата на своята духовна отговорност. Затова потребно е духовните си висоти да свържете със своята социална цялост. На Децата на Деня е сложена отговорността за нивелацията между „добро“ и „зло“ (зло, за което казахме вече, че не съществува – то е нееволюирало добро). Най-тежкият ви товар в бъднина е да смените цялата епохалност на тази планета: от таблицата на Добродетелта – в идеята на Знанието.

Човекът като бог в развитие не носи предишните божествености за ненаказуемост – не! Една нова нравствена таблица става по-взискателна в нейната приложност, защото човекът е бъдност. Без тази бъдност вие не може да правите Пътя. Ако това съзнавате, не ще обиждате нито олтара, нито трона със съблазън! Що за страх е да не се признае идеята, че човекът е бог в еволюция!? Тя е дар, тя е благодат в Мировия Път, където безспорно начевате своята велика троица: сега имате Мъдростта, след това ще имате Истината, за да дойдете до голямата тайна на върховната жертва – Свободата!

В осъществимия от вас Път най-потребна е жертва безусловна. Жертва за това, което оставяте на тази планета, защото тя има един осветен храм – вашата плът. Не бива идеята за одухотворяването да бъде изпепелена в несъвършената плът на човека. Не бива! Тази голяма стълбица е потреба и това е една от най-големите стратегии на присъствието ви по Пътя на благословените. Това е потребата! А тя налага поносимост, налага и отговорност не по принуда, а по събудена съвест.

Безспорно вашата преданост е усетът да се жертвате, за да бъдете Единство. Вашият Път е себежертва – никой не ви насилва вече освен пробудената ваша Божественост. Но избраната от вас себежертва не е жертва, а освобождение!

Бъдете свободни, за да сте с реалната себестойност – богове, а не с преходностите в Духовните вълни, през които минавате. Не се губете другаде освен в правото да загубите Себе си, за да се намерите в Небесната си Божествена обител! Като загубите Себе си, ще утвърдите Онзи, Който чака във вашия храм! Дайте на Оня, Който е у вас и чака, разсъмване – дайте Му своето пладне, дайте Му своето вечерно Възкресение! Не е проблемът да се различавате от другите – проблемът е да се различавате в Себе си! Тогава вие ще може да правите служение без Себе си, което е най-съкровеният дар на жертва!

Не се страхувайте в отговорността си, че сте носители на Култура на приложната бъднина на човечеството! Каквато и венчална добродетел да ви сложат на главите, вие сте венчани със Себе Си, за да изведете събожника си в Път и осъществена Божественост! Тази лествица на бъднината ви чака. Събожникът ще бъде утрешната ви отговорност. Сега тази ризница е неудобна, но тя е вашата свещена дреха на служението. Събожникът е бъдната Мирова присъственост!

Не се тревожете, че иронията може да се надсмее над това, че се наричате събожници. Понякога ви се налага да правите известни отрицания, но събожникът трябва да победи, много прилежно трябва да се вгърне в пазвата на душевността на човека. Събожникът е събудена отговорност! А да се усетите в своята отговорност, това значи наистина да се нотирате за високите дадености. Отговорността е най-високата ви даденост – събудете я, извикайте я и направете с нея служение! Тогава никой няма да смути Пътя на другия.

Всеки човек поотделно е различно измерение – с неговата си „температура“. Но духовната общност е отговорна за взаимната божественост. Затова с много чувство на отговорност и будност моля вашите индивидуалности да намерят прощението. Куполът на прощението е взаимната ви божественост! По този начин няма да оскърбите Диханието.

Разделната ни възможност е да не се забравяме никога.

  • Вековете не могат да ни разделят!

Вие не се разделяте, защото се намерихте във взаимна жертвеност и даденост. В Пътя трудността ви налага болка, но жертвата не е идея за болка – тя е принос за нихилация на т. нар. „зло“. Вие знаете тази тайна и не бива да се пилеете в конфликти, които хабят божествеността, а не изграждат човека, който може да стане Бог.

Без да пожелавам някой да има скръбен час и без да го лишавам от час на щастие и благополучие – когато имате нужда, отворете скрижалите на списание Нур! Това е, което утешава болката и обюздва неовладяната щастливост. Пазете броевете му не като съкровища – не, а наистина като пътници към душата на човека!

Списание Нур е азбуката на вашата бъднина за Книгата ви на Живота! Научете се, че бъдещият ви олтар е вътре у вас – там се прави великото причастие за бъднина, не за бъдеще! Нур е дързостна ръка – като Деца на Деня да се освободите от всичко, което е отживяно, за да може да утвърдите бъдност. Нур е сътворено Слово, което всеки може да направи усвоена и приложна Божественост. Това посегателство върху ценностите на цялата планета е и бъдната тайна на Истината и осъществената Божественост.

Пожелавам ви неуморност! Аз награди не раздавам. Наградата е, когато вашето съзнание, дори от това, което наричам планетно знание, се набогати с Мировото съзнание. Това е голямата награда – да влезете вътре, в тайните на казаното Слово.

Не се страхувайте за признанието, което ще ви даде бъдното. Осъществете го! А на Мен единственото нещо, което Ми остава, е да ви живея като бъдност!

Осъществете се като събожници на бъднина!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993