Зареждам...
Напътствия 2011 година

2011 година

Посланията – олтар на изповедание!

Няма по-голяма радост в живота от това да видите осъществена своята родена като копнеж духовност! Именно затова последователите на Учението Път на Мъдростта са наречени Деца на Деня. Защото в бъдещото царство на човешката бъдност няма да има нощ, няма да има онази плътност, която лишава от светлина.

Но винаги е имало озвездено Небе. И това Небе на Децата на Деня е именно тайната на вътрешното откровение – тайната, че човекът е не само сътворен, той е и съ-Сътворител!

Онова, което можем да кажем, че е нощ, е нашата материя и затова Учението Път на Мъдростта ви дава един връх – одухотворяване на материята. Тази нощ е обслуга, от която планетата ни е имала нужда, тя е материята, която приютява Твореца, за да станем с него съ-Сътворители.

Одухотворяването на материята е свобода от облачността, свобода от онова, което е наречено „нощ“. Материята трябва да я трансформирате, за да изведете своя Кундалини. Тогава Денят се освобождава и затова неговите Деца са в Учението Път на Мъдростта – те не можаха нито в Любовта, нито в Правдата да бъдат Деца на Деня, защото само Мъдростта брани Духа!

Вие не може да правите бъдеще без наличието на отворена врата в един вечен храм, който ви чака да бъдете Единство с Онова, което Логосите са нарекли Свой Отец. Нашата възложена задача е да се осъществим като Логоси, но в никакъв случай да не ограничаваме Вечното, Неопределеното.

Това е тайната, с която трябва да сменим и някои свои парадигми. Много често казваме: „Имаме съвест“. Но какво значи „съвест“? „Ние сме съвест!“ – това трябва да кажем. Ние самите сме съвест, а не че имаме съвест. Някой евтино се извинява, че нямал съвест – има, но още не я е проявил. Съвестта ще си остане светилото, вложено у нас, докато съществуваме.

Човек съществува – същността е Бог! Само Боговете живеят! След като се осъществим като Божественост, тогава ще живеем. И книгата, която човекът трябва да се научи да чете, за да може да открие вечното и безкрайното на Логоса и на човека, това е Книгата със седемте печата, писана в човешката душа, т.е. Книгата на Живота.

Дайте просторност на това, което понякога ви кара да летите, макар и да изпитвате чувството, че може да паднете! Важното е да направите летенето, а падането е естествено, защото тук е в наличие земното притегляне...

Когато не искате да въведете в заблуждение ума, не му предоставяйте предметност! Не се губете в доктринерство! То е потребно за ума, но в Менталния свят има разграничение, а има и Причинен свят, в който трябва да намерите защо излиза на показ даден феномен. Освободете се от схоластиката на културите – заради Културата на Мъдростта!

Пътя ви никой друг не може да препречи освен личната ви воля. А този, който се извинява, че няма сили да го ходи, той е от ония, които се страхуват от приноса на Учението на Мъдростта.

Като обречени в Пътя да направим Мъдростта житейска същност, ние не можем да бъдем уморени; а като служение – не можем да спрем! Защото този, който е извикан на Път, ако не се качи на върха, не може да говори за ветрове, които оплождат душите; за зора, която го извежда със своите коне из небесните селения; за заник, който му предрича възкресение! Затова бъдете в избрания Път неотстъпни, а в жертвата – осмислени!

  • Не е проблем на избраници – проблем е да бъдете жертвеници!

Жертвеници на онази клада, на която може да изгорите миналото си и да си сложите венеца на бъдещето. Това е вашият Път – вашата жертва е новото слънце, с което ще бъде огрята тревожната човешка даденост!

Но ние дойдохме не за утешение, ние дойдохме за бунт. Бунт в благородния смисъл на думата – взривяване! Духовната вълна на Мъдростта е една безспорност, която ще тържествува. Не е важно дали ще `и трябва един век. На човечеството обаче му трябва признание на закона за прераждането и на ск`алата на Духовните вълни.

Сега Мъдростта е неизбежната ви кръщелница! Осъществете своята водеща звезда и направете на тази планета своето предназначение – дайте на своя лик осъществимост, че вие сте Божии и Бог е ваш! Не обиждайте нито Бога, нито човека! „Полудейте“ в собствената си даденост, за да бъдете богове в развитие!

Тайната е да вземете всички украси на човека, които триизмерният свят му слага. Защото има четириизмерен свят, има петизмерен, шестизмерен, има и седемизмерен свят. Това показва, че тази йерархия на човека, с която ние познаваме боговете, наистина носи измерението за отговорност. Идеята за отговорността е събудена жертва – жертва без измерение за страдание или смут. Искам вашето бъдеще да е Път към кладата на жертвата на Себе си! Индивидът си отиде – и човекът ще си отиде, Боговете ще си отидат, но Божествеността – никога!

Когато сте загубили Себе си, сте всичко. Човек обаче се страхува за себе си, защото не е изработил жертвата. А имате феномена, наречен Възкресение – идея за пръскане и събиране на материята – даденост, която я носи всеки. Но кога може да се понесе Разпятието е друг въпрос. Не бива да се смущавате в идеята, че оставате без Себе си – когато сте надмогнали в Себе си съществото, индивида, човека.

Когато няма смут, жертвата е свята! Когато има смут във формата на пресметливост, жертвата е обидна. А вашата жертва е жертва на приноса без измерение за страдания или смут. Затова Децата на Деня имат своето искане да осветят Път, да създадат храм, в който да сложат олтара на това, което Мъдростта дава: Аз и Той сме едно! Но това „едно“, когато е повелено отвън, е само служение на обреда. При нас няма обреди. Единственият обред е, когато се обречем! Да се обречем – това е обредът, в който няма пресметливост, че можем да дадем Себе си.

Когато осъществите това „без Себе си“, ставате Всемирност. Всемирността е Пътят на Учението Път на Мъдростта, което безспорно вече след това ще отвори дверите на храма на Свободата.

Когато имате осветен олтар, вие може да дадете причастието на Пътя. Трябва обаче не да си купите очила, а да си отворите окото – окото на прозрението. Не се ограничавайте в грамотността си, но търсете прозрението. Когато искате да дадете на света нещо, идете да се претеглите на кантара на Мъдростта за вашата посветеност и отговорност!

Всеки от вас може или отделен бисер да си вземе от огърлието на Мъдростта, или да си „купи“ цялото огърлие, според това каква е била пътеката му досега, когато е следвал с жертвеност Пътя на Учението. А опазването чистотата на Учението е неизбежна не заповед – то е клетвено обещание! Затова, когато нямате идея, не говорете. Но когато може да разкриете идея, която прави кръщение на мнозинството – това е умение. Умение и поносимост, отговорност и усет!

Нека този, който дава, да няма измерения, и нека онзи, който взима, да няма неудобство да благодари! И навикнете да усещате магиката на Словото, а в същото време образността, картината да е нюансирана с мъдрост – това е голямото изкуство.

Събудената отговорност ви дава право на служение. Направете го! Сложете трапеза на бъдещето! Децата на Деня имате един дълг – тази трапеза е новата мисъл! Нейното изобилие ще нахрани не само който е гладен, а и който е преситен от глупостта на миналото. Освободете се, за да се освободите от минало!

Имате Дом на Мъдростта – една нова институция. Той не е от елементарните храмове, в които се дава причастие. Домът е светилище. Трябва да го схванем като корпус, чиято живителност дава присъствието на една друга йерархия. Тук се прави аурата на духовността. Домът на Мъдростта е корпус на Учението! И вие го напоявате с излъчката си. Едно събиране в Дома не е подслон – като няма какво да защитавате, какво подслонявате?! Но когато имате виждане, знание, т.е. Учение – вие го съхранявате.

Домът е храмово подслоняване на определена духовност – на Учението Път на Мъдростта! Дори планетата трябва да ни стане Дом на Мъдростта! Дом след това на голямата Истина.

Всичко това е в идеята „индивидуална колективност и колективна индивидуалност“. Колективна индивидуалност е Бог, индивидуална колективност е човекът! Защото всичко носим – няма планетно същество, колкото и невзрачно да е дадено, да не е в човека. И няма Бог, Който да не носи всички тези същества в сборността Си!

Вашето изворно благодатно време е, че сте родени тогава, когато не само Небето е озвездено, но и душевността на пътниците има определен връх – събожници. Отговорността ви е прозвището събожник!

Вашият Път е това, което дава идеята да осъществите Бог чрез Възкресението. А идеята на Възкресението е родилните ръце на събожника; тя е психология – психология на събожника! Ако вие не станете събожници, как ще разберете истината за човека? Събожникът е, който ще ви даде истината, и тогава може спокойно да кажете, че сте единство с Бога. Всемирността е Пътят на Учението на Мъдростта, което ще отвори дверите на храма на Истината!

Радостта ми е, че видях лика на Мъдростта, без да се гримира. Когато гримирате Мъдростта и с нея искате да изразите радостта си, тогава личността е повече от предназначението. А Мъдростта като Учение е много повече по предназначение във вашето служение на битие, не служене на индивидуалност. Индивидът е потреба, човекът е същност, но събожникът е служение!

Да давате онова, което ви съхранява, вече е предшестване на възкресението. Никой не може да възкръсне, когато няма какво да наследи, а вие наследявате, каквото давате. Какво давате на света – Път, Пътя на Мъдростта!

Това е вашата благодат, която трябва да осъзнаете, за да не се страхувате, когато се жертвате. Казах, че който се страхува да жертва величие, той не може да получи и достойнство дори!

Дайте това, което бъдността чака, не бъдещето. Бъдещето е развитие, бъдността е себеутвърждение! Бъдещето като време съществува, а бъднината е чакащата духовност да бъде узаконена.

Но ако нямате вяра във Вечното, не бихте си създали опорност за бъдещето; ако нямате идея за бъдеще, не бихте градили пирамида на Вечното!

Съпричастността с Космичната тайна е, за да може в планетната знайност на Логоса да бъдат посветени децата, които Той съхранява в битие. Затова Христос рече на апостолите Си: Не вие Мене избрахте, а Аз вас.

Никога не трябва да делим Логоса от човека, нито човека от Логоса! Логосите дават слизащите Духовни вълни. Те са пълномощници на една енергия, която посажда, обновява, ферментира, оживотворява!

Колко много еволюционни стъпала е трябвало да премине човекът, за да дойде до неоспоримостта, че зад всичко стои Някаква Вечност, на Която не може да `и дадете не само име, но и пространство. Границите на възможностите определяте само с йерархията на вашето познание.

Не се страхувайте да се осъществите като Всемирност!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993