Зареждам...
Напътствия 2013 година

2013 година

Новата планетна социология – Път на събожника!

Скъпи Деца, няма да може да бъде изчерпан вашият жизнен път само със сегашното ви явяване в Пътя на Духовните вълни, който е не толкова дълъг и обширен, колкото дълбок. Вашето предназначение като Деца на Деня се крие точно в тази фраза – на Деня! И никак не се учудвам как в Откровението е дадено, че ще настъпи безнощие.

Голяма е наградата и тежка е отговорността ви – да надкрачите кактуса на всекидневието и битието на рождението си. Роденият има едно право – да се прероди за Рождество!

Кармата и прераждането не могат да бъдат спън`и камък за Децата на Деня. Вашата карма е на възнаграждението чрез великото служение. Това е карма, която в настоящия момент градира културата на битието и културата на света. Защото Космичната благодат е голямата ви енергия. А жертвата ви пък е енергия на вашия Път. Няма страдание (вярвайте!) – болезненост има, докато целостта ви не оцени жизнеността. Не забравяйте, че пътят на човека не свършва до гроба – гробът е утроба!

Човечеството трябва да разбере потребата от закона на прераждането и от класирането на кармата в поведението, когато се йерархират Духовните вълни. Така няма да оставим властната в хилядолетията идея за фатализъм. Няма непреодолима карма, няма неразрушима карма, няма карма, която да не е била наградена, щом е служение във великата еволюционна пътека! И какво е голямото на пробудения – да вика кармата си, да я иска, да `и каже: „Благодаря, защото сега мога да те понеса!“. Този, който не може да бъде благодарен на това, което се нарича „възмездие“ – наказание или награда, той не може да расте.

На наградата трябва да се гледа спокойно, равновесно; на наказанието трябва да се гледа достойно: „Добре дошло!“. Някои започват да се ровят: „Защо съм така наказан?“. А трябва човек да приеме гостенина си – себе си в деянията на миналото, да го нагости и да го освободи. Защото така себе си освобождава! Не да каже: „Колко си жестока, съдба!“. Няма жестока съдба, има непремерени постъпки в минали животи!

Човекът не трябва да се спира пред това: „Ами, карма...“ и да чака. Защото кой е направил тази карма?! Щом можете да направите верига, защо да не можете да я строшите и да се освободите в битието си за служение на Бога?! Голямата тайна на кармата е, когато сте се освободили, да служите на човечеството. Не да се потопите в съзерцателността на блаженството, в нирваната.

Да избегнете отговорност не е акт на развитие, а удовлетвореност, която е много бледа в сравнение с великата жертва, а най-вече с прозрението, че освен дадените досега културни и духовни епохи има нови. Трябва да разберете тайната: връщате се, за да работите за човешкия род. Защото човекът е толкова отговорен за всеки, колкото неговият Отец е отговорен за всекиго!

Приносът на човека към Бога е преходите, които сте минали! Но искам едно нещо да не се забравя: че ведно с духовните ценности, засега не спира и няма да спре съкомпонентността на природата или на планетната живителност с нейните поселници, които не са човеци. Искам да не отключвате вратата само за човека – тази съпроводност ще се изгражда и вие можете да `и бъдете опорна надеждност. Не може да лишите света от неговата множественост или да го съкратите само в размерите на схващането си.

Учението Път на Мъдростта сътворява нов свят, който няма да има образа и подобието на това, което досега е живяло. Светът има опасните дири – навик, традиция... – които трябва да бъдат взривени. Как? Ние имаме програма, творческа програма, и тя е планетна! Същественото не е социологията, а божествеността – тази разлика трябва да правите. Анализирайте битието си. Един път ще отсъдите със социалното право, друг път – с Божието.

Човекът има сили, които, когато се събудят, могат да му дадат реалността да живее Божеството. Защото човек и Бог са едно и също! Но има нещо друго – когато не можете да понесете Бог, не Го унижавайте – приемете оня преходен бог, за когото сте готови в дадена Духовна вълна! И колкото по-рано се освободите от Себе си като минало, толкова по-рано прииждат енергии и образци за бъдеще. Изживяното е идея, с която трябва да се простим! Не забравяйте едно нещо – така както са го забравили всички: всяко минало заслужава признание, но и достойно погребение!

Не се страхувайте от промените – в голямата идея на погребението е дадена великата тайна Възкресение! А всички олтари са пълни със скръб, защото се приема Разпятие, а не Възкресение. Но Пътят на Децата на Деня е да възкресят в себе си Онзи, Когото човечеството разпна! Затова говоря за събожника – не говоря за изповедника. Не привидно, човекът реално възкръсва и прави нови епохи!

Сега сте понякога на живо разпятие. И всеки може да си каже: „Аз какво мога да свърша?“. Много може да свършите. Щом сте определени за нещо ново, вие сте предназначени. Приложността на новото ви осигурява бъднина!

Възкресението ви дава идеята за Новия живот. Тази идея я носи Учението на Мъдростта, как обаче ще се опазят водата и огъня, т.е. чувствата и мисленето, за да се създадат богове на бъдещето, е ваша отговорност.

Не забравяйте нещо много просто: йерархията все още позволява минало, но в последната Духовна вълна – не. Защото тогава вече трябва да сте свободни от Себе си. Възкресението ще ви освободи! Ето защо трябва да се научите да се освобождавате – не от онова, което е в повече, а от човека във вас – за да бъдете бъдеще!

Не оставяйте бъдещето без нови диоптри за душевната си даденост, но и не хабете енергия да лекувате онова, което още е непригодно да понесе достойното! Oсвобождавайте се от това, което досега се е считало за богатство. Всяка Духовна вълна има свои позитиви, с които надкрачва миналите. Сега с идеята за Знанието битката срещу идеята за греха трябва да е свършила в съзнанието ви като отговорност за върха.

Да, хората имат много недостатъци, но не само те носят вина. Онова, което е творило културата на поднебесието, то преди всичко носи вината. Дори при Посветените има грешки – много големи грешки... Човекът еволюционно е невинен, щом не е Сътворител. Тогава се задава въпросът: Бог ли е виновен за това, което става? Да, щом е преходен Бог, а не Абсолютът!... Човекът не може да бъде невинен, но не може да бъде и виновен.

Нямате обаче право да криввате наляво или надясно. Защото във всички Християнски събори е имало изопачени неща или недостиг. Сега имате събудена отговорност. Кавгаджийството при тях е било невъзможно да се надмогне – имало е вътрешни разделения, което говори за духовна неграмотност. Ако обаче вие го правите, ще убиете Себе си вече!

От тук нататък има служение и жертва! Несъгласие със знанието, което изнасяте, може да има, но това е проблем на степени. И тогава човек трябва да прецени дали да излезе и да гадае: „Аз не съм съгласен!“. С кое? С недостига си на прозрение за дадените откровения и тези!? Защото нелепостта на човечеството се крие в невежество, което иска да се представи за знание... Ако човек загуби присъствие на преценка, нека иска утробата на гроба – оттам да тръгнат нещата.

Четете ли в другите полета какво ще стане с човека?... Хората още вървят по логиката, което е опасно – логиката навежда към заключения, но тя не прави откривателство, тя не е откровение. Така че, когато искате да разглеждате новите неща, намерете еволюционния дневник на битието. Не оставайте само в констатацията. Констатацията е необходима за съществуване, но не е проницание и Път!

Вие трябва да разберете, че ръстът на Учението Път на Мъдростта е в съразмерност с Мировото съзнание. И че идеята за човека бог в развитие не е илюзорност, а е стъпало в стълбата за Небето. Има слизане и качване.

  • Утрешната стъпка за битието е метаморфозата на човека в събожник!

Това, което правите, още не сте го осъзнали, но то е неизмеримо! Вие толкова много дължите на една събуденост, която още не е формулирана, а е в живот. Давате един нов път – събожници. Събожничеството прави легализацията на Аз и Той сме едно!

Обществото Път на Мъдростта легитимира в планетните пазви бъдещето на човека като събожник, за да може събожникът да остане не само незабравен, а потребен на човека бог в развитие. Изключително, изключително трудно е да се намери формула за живота на едно Общество, което има предназначение. Не беше малко в началото да се присъства в нещо, за което никой не знаеше, че ще получи размери, и то големи размери, а след време ще получи, разбира се, и легализация. Но когато Учението разтвори своята улична трапеза, трябва да се пазите пък от всекидневие.

Всичко, което ви е дадено, има една дълбока причинна връзка. И дългът на Редакцията в Обществото тук е не задължението, не – а приносът! Приносът към вибрациите на еволюцията. Вашето служение е първом Учението. А неговите необходимости са списание Нур и издадените книги. Тази вътрешна необходимост от споделяне дава облик на Пътя на Учението на Мъдростта. Този Път не се определя от констатации – той се определя от приложности!

Разбира се, това, което ви предстои да издавате в бъдеще, е дадено! Обаче не всеки може да чете скрижалите на Творчеството – затова е в линията на съществуването. На планетата се храните с физическа материя, но в отвъдността трябва да се храните със Себе си като вложеност! Това е голямата тайна на Творчеството, това ви е дало Път в служение на Обществото и в идея за жертвата. Идеята на Творчеството има право на съ-Сътворители!

Боговете са остатък, който ние трябва да освободим. Разбирате ли колко е голяма отговорността и на Школата Път на Мъдростта?! Не е проблемът да умрете и да ви дадат кръст за храброст – проблемът е да дадете Пътя на тези, които са „умрели“!

Не забравяйте, че онова, което в другите Учения се е давало, трябва да бъде изучено, за да може да възприемете това, което новото Учение казва. Христос дава една степен на Сина, Учението Път на Мъдростта дава друга. Миналото трябва да бъде отговорно преценено, за да може да дадете Новия Път!

Някой знае ли това, което вие знаете вече? Не. Някой знае ли еталона на събожника? Не. Само това да остане в световното поднебесие – събожник, е вашата награда. Идеята за събожника е метаморфозата на бъдещето на земята под тази свидност, наречена Небе! Чака ви той, събожникът – идея, която светът досега нямаше. Има я вече – от вас зависи да я осъществите!

Вие не сте пратени само за човеци, нито ще останете в служението само на човека. Нека бившите богове не ви послужат единствено за образци, а и за корекции вътре у вас на тяхното поведение. Смешно е един бог да е недостатъчен, но редно е в Пътя на служението да го видим и такъв! Тогава не се смущавайте, че предшествениците богове вече не са достатъчни. Но откъде да вземем нов Бог? Бог е тук – това сте вие! Идеята вече не е за ново божество – идеята е за събожника.

Естествено е, че той, събожникът, няма да каже като Хамлет: To be or not to be? – ще каже: Да бъда, не да имам! Събожникът не е епоха, а нова градация на съзнанието на еволюцията на планетата!

Изживейте се, като се загубите, за да се намерите в Твореца си!

 

Из Слова на Учителя

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993