Мъдростта – Учение за Възкресение

В Учението на Мъдростта
Възкресението е всекидневен път!

Деца на Деня! Хубаво е, че има изгреви; радостно е, че има пладне; достойно е да се дочака залеза, защото той вещае нов изгрев. Ние ходим този Път, който знае изгрева, пладнето и залеза.

Посланието за 1998 г. вещае изобилие. То обаче рече нещо, което е повече – изобилието е идея за действие и динамичност, но онова, което Посланието остави, е дълбока бразда, в която е сято едно живо битие, наречено зрим теогон. Зримият теогон! Изобилието фактически се крие в това, че на човека се предостави смелост да извика властно в своя живот, в своя дом, в своята социална среда, в своята национална отговорност и в своето Всемирно служение идеята, че той е един зрим теогон.

Понякога светулката е пътен знак; понякога кладите са благодатен дар – да се позволи на волята да се осъществи в изграждане на човечеството. И безспорно някои можаха да си направят гнездо, за да приемат изречената Мъдрост, чертаха Път, по който човекът ще върви след нас. Затова във взаимна отговорност можем да кажем, че даваме на крилата си полет, че дишаме въздуха на Мъдростта; да кажем, че сме живели, а не че си служим само с това, което природата ни е дала вън от нас. А когато си послужим с това, което е вътре у нас, ние обслужваме и природата в нейната стъпка към съвършенството. Само човекът може да характеризира божествеността си и с нейната власт да служи и на човечеството, и на природата. Така човек и природа във взаимност ще разтварят утробите, които бяха наричани „гробници“ – ще ги разтварят, за да може да има възкресения.

Темата „Мъдростта – Учение за Възкресение“ е завършекът, който ще осмисли всичко, което досега в продължение на години дадохме като трапезен хляб. Дадохме Мъдростта като битие, което изгражда човека-бог; Мъдростта, която маха завесите от зрението на човека, за да може той да се освободи от онова, което го разкъсва в неговата вътрешна същност – двубоят между добро и зло; Мъдростта, която извежда чакащия в човека Кундалини; Мъдростта, която учи човека да не изживява тревога за своята смъртност, като дава знание за овладяна смърт, наричана безсмъртие... Мъдростта не може да бъде задържана в какъвто и да е гроб – дали телесен, или пък земен, а дава възможността за Възкресение. И оттук именно: Мъдростта – Учение за Възкресение!

Много са пътищата, с които човечеството се е търсило в това свое осъществяване. Минало е през много и различни знания, за да намери онзи гроб, в който човекът няма да се загроби, а ще има възможност да възкръсне. В идеята на един Конфуций няма възкресение, нито пък тезис за спасение; в идеята пък на Буда няма Бог, за да може човек да има търсене и да даде жертва. Възкресението ще го намерим в старите култури, само че за отделния богочовек. А Христос е имал универсалност. Същностно и екзистенциално Той е сумирал идеята за Възкресението, за да създаде теза, Учение и Път.

Идеята за Възкресението е, за да овладеем плътта си в хилядолетния двубой между Дух и материя и така да можем да я извикаме пак на живот, като я пръскаме и събираме. Този знак даде Иисус Христос на Кръста като освети победата на Духа над материята. Докато човечеството е смятало Кръста за оръдие на наказанието, Христос го остави като знак на битието. Затова символът на Учението на Мъдростта е горната част на Кръста на Разпятието. Защото с този Кръст се дадоха три големи тайни: „Свърши се!“[1] – свобода от минало; „Дерзайте: Аз победих света“[2] – само Животът е вечен; „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“[3] – една битка, завещана за бъдещето на човечеството.

Там, на Кръста, Иисус Христос сложи и венеца на Своето Учение, като каза: Прости им, понеже не знаят що правят[4]. Прощението Му бе реална потреба и достоен акт, а човечеството ще трябва още много да се бори, за да може да го извърши. Но онова, което остави като подсказана тайна на бъдещата осъществимост на Духовната вълна на Мъдростта, това беше: Не знаят... Затова в Молитвата на Мъдростта е казано: Научи ни! Научи ни живи да бъдем в Тебе – научи ни да възкръсваме!

• Учението на Мъдростта ще легне в битието на Възкресението!

Мъдростта като Духовна вълна най-добре може да характеризира феномена Възкресение, който човечеството вече познава, но нито го осъществява, нито може да му даде характеристика, освен да говори за чудо. Мъдростта, обаче, е свобода от чудо. (Тя е свобода и от догми.) Свобода от чудо какво значи? Значи, че е реалност Възкресението. С Мъдростта абсурдът става реалност!

Не е проблем вече да се каже: „Да сътворим“ – Да сътворим човека. Време е да се каже: „Да изведем“ – да изведем Бог от човека. Това е тайната, която Посланието на Изобилието[5] остави да осъществяваме. И тогава трябва да се види същността на Възкресението.

Само в Учението на Любовта, дадено от Христос, идеята за Възкресението стана Всемирна потреба и стълба в йерархията на човешкото съвършенство – Пътят от човека до Бога. Иисус Христос безспорно показа Всемирността, като направи демонстрацията не за да се говори за чудо, а за да я осъществим, защото е възможна. Не е само идея, реалност е Възкресението!

Възкресения е имало и преди Иисус Христос. Друг, който е възкръснал, е Дионис. Докато Аполон е бил богът на ясновидството – негов е бил храмът на прорицателя, то тайните на възкресението, на прераждащия се, на разрушаващия и възкръсващия са били на Дионис. И Орфей, който е минал посвещенията в Египет, намира единството между реалния Аполон и ирационалния Дионис.

Светът красиво е съчетан, но ние неотрадно го осъждаме, защото не го разбираме. Затова безсърдечно се отнасяме, когато някой ни отнеме съня, и безмилостно плащаме на оня, който отнема живот, т.е. предизвиква смърт. А смърт като унищожение няма. Така че отделни личности са правили свои възкресения, защото са успявали в посвещенията си, в жертвите, които са давали. Отделни възкресения е имало, но всички също ги отбелязват като акт на чудо. А при възкресенията има един голям урок.

Най-големият урок, който ни е оставен при възкресенията, е идеята за знание – не само като овладяно поведение и всеотдайна обреченост в служение на бъдещия човек, не като магичност, а като реалност. Кой го остави? Египетският бог на мъдростта – Тот, прави акт на спасението – акт на възкресение на Озирис. Не ни е оставено от друг бог знание за възкресение – оставя го богът на мъдростта. Завещава го на бъдещето като поведение на това, което Духовната вълна на Мъдростта сега трябва да направи. Колко хилядолетия ни е предварило, няма значение. Времето не играе роля, а зрелостта на душата и пригодността на Духа да обитава онова, което Бог е сътворил. Какво дава Тот (гръцкият Хермес, или римският Меркурий) на Изида, чийто брат и съпруг е убит? Дава `и енергията, която е концентрирал в своя кадуцей – жезъла. Енергията от жезъла на Тот, или Хермес, е предоставена на Изида, която учи урока как да работи с тази велика сила, как да възкреси смъртника и той да стане бог-съдник – Озирис.

Кадуцеят е една концентрирана енергия, една съсредоточена сила. Ако Зевс праща със светкавица оплодително семе, за да се зачене живот, жезълът на Хермес носи животворност. Единият сътворява, другият възражда. (Едно велико съчетание, което ще намерите при божествата, които разрушават и възкресяват.) Така че неслучайно се говори за жезъл, който някои посветени носят. Той е отличителен белег на някаква висша йерархия.

Именно Тот-Хермес дава науката на мъдростта в идеята на възкресението. На Изида дава власт да възкресява. Още тогава този индивидуален акт, даден от мъдростта, показва мощ и необходимост. Необходимост като неизбежност, защото Мъдростта е една орисана съдбовност!

След това Изида ще основе великата школа на посвещенията в Египет, ще сложи една от големите тайни – саркофага на тридневния сън. Там, в този саркофаг, в този ковчег всеки, който минава посвещението, трябва да „умре“ за три дни и след това го извеждат възкръснал. (Докато на починал след три дни етерната материя си отива, астралът му обитава земното поле четиридесет дни.) В ковчега на Изида се влиза в един вид сън, а сънят – Хипнос, е брат на Танатос – на смъртта. Така Тот, или Хермес, остави знака на мъдростта, а Изида стана майка на онази врата, през която трябваше да мине всеки посветен, за да може да отиде на служение, за да създава хармония. Ето как големият урок на Тот-Хермес за мъдростта влиза в живот.

Виждате какви страници от битието трябва да откриваме. Не за да намерим опорност за това, което сега Учението на Мъдростта дава, а просто да се знае, че отговорността не е в пътните знаци на улиците, отговорността е в пътните знаци на Небето. Защото Мъдростта със своята небесност сложи именно енергията, която кадуцеят е носил – събуждането на Кундалини. Мъдростта работи с Кундалини! Правдата работеше с везните на благоразположението, наречено осенение, и създаде една институция, наречена пророческа. С това работеше Правдата – с осенение отвън, а не със събудения Кундалини отвътре. Любовта пък работеше с голямото тайнство на преобретението на човека – да обича, да прости на врага. Работеше и с тази велика тайна, която Иисус Христос остави в Своите Блаженства, макар те все още да стоят в прах. Вместо те да са напред, натрапват се Заповеди Божии и какви ли не щете други правила, давани с хилядолетия преди това. Докато в Блаженствата е казано, че чистите по сърце ще видят Бога, че миротворците ще се нарекат синове Божии...[6]

Хермес получава Откровение, както и Христос, Който го дава на Своя ученик Йоан. Големите Учители не чакат осенение отвън, те имат зримост отвътре. Това е голямата разлика и големите разминавания като потреба в йерархията и посветеността. Разбира се, че човечеството сплита мрежата си – плете мрежата на ума. Мъдростта не плете, тя дава откровения, умът плете! Затова Атина Палада – богинята на мъдростта, превръща Арахна – знатната тъкачка, в паяк. Заради неосъществения блян на ума да се съизмерва с мъдростта.

Има сказание, че когато видиш паяк в къщи, умът ти определя: гостенин ще дойде. Плете ли, плете... Интуицията обаче няма да чака паякът да посочи ще дойде ли гостенин... Но човекът още си служи с паяка, още си служи с ума, още плете и ще продължава да плете. По това ще познаете човека. Когато му поднесете трапезите на Атина Палада – богинята на мъдростта, и на Арахна – символа на ума, ще видите, че мнозинството ще приеме даровете на Арахна. Но човечеството не е виновно, че не е пригодно все още чрез мъдростта си да възкръсва. Защото само чрез идеите на Духовната вълна на Мъдростта човекът ще научи културата на Възкресението и ще има знанието за приложност. Няма да чака осенението, а ще събуди своя вътрешен вложен Бог – Кундалини, или Диханието на Отца. Тогава потребата да се докаже чрез паяка на мисълта е излишна.

Това е голямата битка – между ума и мъдростта, която историята ни остави, за да имаме опорните точки на своето възземане (както тези, които искат да се качат на Еверест, имат станции, през които ще минат и ще почиват). Тези тайни трябва да се усвоят не само за да се освободим от паяжината, а за да се живее с мъдростта, т.е. с това, което направи Зевс – изведе Атина Палада от главата си. Интуицията е у нас. Тя не е пришествие на Светия Дух – не е осенение пророческо. Всичко е у нас! Вижте колко странни неща стоят неказани, неразтълмени, неосъществени. Даден е знакът. Атина Палада е единствената от всички богове и богини, изведена от глава. Там е интуицията, там е откровението, у нас е Онзи, Който е влязъл като подобие.

Битка, неизмерима битка! И ще я продължава човечеството, защото паякът, т.е. умът, е най-мощното средство в човека, особено когато борави с ниския си ум. Но пък страшно е, когато работи висш ум с ниски намерения. И затова, ако погледне човек йерархията на преражданията на някои философи, ще види, че не със столетия, а с хилядолетия дремят в Астрала и Ментала, докато се освободят от паяжините си. Ужас! Не казвам „ужас“ в лошия смисъл на думата, а в смисъл, че нещо трябва да се направи, защото трябва да изригне един вулкан. Идеята е да „разтворите“ главата си и да дадете право на Атина Палада. А някои философи писаха, писаха колко глупости имало в митологиите. Не!

Разбира се, в митологиите има богове, от чиито добродетели не можем да се възхитим. Но тяхната задача е да сътрудничат на човека в неговата еволюция – поставени са като стъпала в стълбата на нашето съвършенство. Битката за съвършенство продължава, защото Арахна все още има своята власт. Човекът обаче беше сложил главата си на камък за възглаве, а в камъка има енергии, подобни на тези в кадуцея. Под техните пулсации човекът Яков видя голямата стълба – отиване и връщане между земя и Небе. Така се предостави на човечеството една идея за прераждане, която обаче бе умъртвена...

Виждаме как е вървяла неизбежната, голямата стълба на нашето съвършенство – до Възкресението. Не казвам, че преди Христос само Озирис и Дионис са възкресени. И един Адонис възкръсва, и други също възкръсват... Така че възкресенията са едно реално присъствие. Но има нещо друго – те непременно трябва да бъдат различавани от тенденциите на преражданията. Защото Възкресението на Иисус Христос безспорно свидетелства за непреходността на идеята за еволюционното усъвършенстване. И тогава ще разберем какво значи в идеята на Мъдростта да бъдеш, не да имаш. Това е вече право на екзистенциалността, на същността, а не на облеклото, не на феноменалното, не на преходното, с което се обличаш в своето отиване и връщане.

• Който не може да намери достоен гроб,
  не може да чака и възкресение!

Достойният гроб е да се извърви Голготския път. Но човечеството го нарече „Via mala“ – „Лош път“, Път на злото. Виждате ли как характеризираха една голяма тенденция в идея за съвършенство? Защо? Защото „паякът“ – умът, „говори“ за страдание, а в Учението на Мъдростта говорим за развитие – две съвършено различни доктрини. Както две съвършено различни доктрини се сблъскаха и в миналото – на Моисей и на Иисус: Око за око, зъб за зъб – Аз ви казвам: ако ви ударят от едната страна, дайте другата. Виждате ли колко голяма е разликата и тогава, и сега? Ще бъде голяма и в бъдеще!

Ако човек се спре в онова, което е консервирано от вековете, макар да са го направили светилище, ако той не може да бъде Шива или пък Дионис, т.е. да бъде бог на разрушенията и на възкресенията, той не разбира от мъдрост. Страхът на човека да се разрушава е неговият заслон на скръбта. Защо трябва да стои в стихията, когато може да има колиба?! После разруши колибите и направи небостъргачи. Но сега пък го е страх да излезе от небостъргача, макар че някои ги пратиха с ракети до други планети... Всичко това е работа на едно прозрение, облечено още в дрехата на паячното мислене. Защото, ако не мислиш като паяк, ще знаеш сам да отиваш до други планети. Това е бъдещата доктрина! Но човекът не може да надкрачи ръста си. Както Христос казва: „Кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“[7]. Идея за съизмеримост!

Колкото и властни да са били миналите религии, колкото и да са властни известни учения, те имат преходност. И ако чисто материалистическите са откраднали част от историческото съзнание на човека, това е едно отклонение, за което би трябвало също така да благодарим, защото след това опорността и опитът ни освобождават от увлечението. Няма нищо по-властно от изживения опит и надмогнатото всекидневие.

Ето защо направихме една таблица[8], в която сложихме Основни принципи, Нравствени категории и Приложна молитвеност за човека като Богозрима необходимост. Там сложихме като посвещение и Възкресението, в хармония с материята. Защото материята не може да бъде отречена. Разбира се, съвсем далече сме да я направим божество – тя е наша услуга. Понеже нашето тяло е обиталище на Духа. А някои учени и някои философи го наричат „гробница“ (дори и самият Буда). Нашето тяло не е гробница и Христос остави една великолепна мисъл: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци“[9]. А аз ви казах: намерете гроб за гробното у вас! Може да възкръсне само онзи, който може да намери гроб, от който се възкръсва.

• Възкресението като принцип на безсмъртието
  е формула на овладяна смърт!

Сложихме в поделенията на таблицата социална обвързаност и социална отговорност – поведение на човека. Всяка наука, всеки стадий на религиозно съзнание, всяка религия е отработвала свои норми – отношение на човека към човека, отношение на човека към боговете, отношение на човека към духовните сили. (Има религии, които нямат олтари с икони.) Но паякът, за да не загуби власт, продължава много често да вплита вътре в мрежите си всички, които искат да бъдат себелюбиви, големи... Ето защо в Нравствени категории сложихме една от най-важните потреби: себежертвата като идея на Възкресение.

Така че виждате колко мотивирано трябва да се изведе една нравствена категория и тя трябва да ескалира, за да може да освободи паячния ум, да бъде разкъсвана неговата мрежа, ако щете, от вятъра на Мъдростта. Мъдростта трябва да освободи човечеството от чудеса и догми. Това е нейният голям дар – да не чака чудото, а сама да го направи, да потърси енергиите, които са направили една догма, за да не бъде човекът суеверен. И да осъществи тайната на Кръста на Възкресението – победа на Духа над материята.

В тази градация точно в Приложна молитвеност е Възкресението, защото само молитвеността като потребност и приложност е пращала човека от чистота към прозрение за одухотворяване. Възкресението е една изключителна вътрешна даденост, но тя предполага наистина овладяна материя. Предполага победа на Духа над материята и в никакъв случай отричане на материята, която е толкова потребна и крайно необходима не за демонстрация, а за себеосъществяване – зримият теогон трябва чрез нея да се осъществи.

Човекът може да няма още пълната власт да одухотвори своята материя, но човек има власт да излъчи светостта на мисълта си, която може да създаде аурност на възкръснал. И с това би донесъл благодат на всичко, което ни заобикаля. Затова поставихме Възкресението и като идея, и като приложност.

Тогава с основание ще говорим, че едно такова познание ни дава сигурност. Признание за сигурност е именно непредубедеността, че може да се осъществи Възкресение от Синовността. От Синовността – когато си Ипостас в Единосъщие, когато това, което наричаме предсета на Мъдростта, те изведе в твоето предназначение.

Мъдростта иска обричане, защото именно обричането е признание на Първоизвора, Който никога няма да ви остави жадни в потребата ви за божество. Щом знаете, че Бог никога не умира, ясно е и защо Неговите чеда също са безсмъртни. В идеята за сигурността Той е вложил в човека Кундалини. Затова Мъдростта извежда Кундалини като просветление за безсмъртието, с което човекът може в който и да е от центровете си да даде това свидетелство. Страхът на човека е идвал от това, че не е ползвал тази тайна. Но Мъдростта е, която трябва вече, научавайки го, да му даде и сигурността, и предназначението, и в края на краищата идея за неотречност, че е един бог в развитие.

Не можеш да се себеотречеш в друго по-висше от теб освен в Бог. Затова Учението на Мъдростта надкрачи Учението на Правдата, надкрачи и Учението на Любовта. Те имаха куража да освободят преходните богове от тяхното присъствие. Стихийните богове не са притежавали това, което се иска от човека – добродетели. А Правдата и Любовта искат добродетели. Какво трябва да даде тогава Мъдростта, след като е могла да отвори страници и да види, че е имало богове без добродетели? Казах онази смела мисъл: време е да се сменят богове, които са лоши човеци, с човеци, които са станали добри богове! Човекът е станал добър бог!

Човекът е минал през Правдата и отработва добродетели – отделен е въпросът колко са осъществени; минал е през Любовта – отделен е въпросът колко е любвеобилен. Същественото е тази поточност, с която Всемирността е хранила човека в неговата духовност и той се е изграждал в своята приложност до идеята за Възкресение. То не е тържество, не е отделен акт, с който човечеството трябваше да бъде сезирано, за да се устреми. Възкресението е всекидневен път в Учението на Мъдростта!

Ще каже някой: „Не мога да възкръсвам още“. Ще се научиш! Въпросът е да знаеш, че трябва да учиш уроците на Възкресението, както си учил уроците как да станеш човек. Милиони години си се учил как да станеш човек. Сега учим, че Учението на Мъдростта е не да сътворим, а да изведем – да изведем вложения Бог, за което всички предишни религии мълчаха и казваха да имаме само послушание и страх от Бога.

И в митологиите човеците са били без виждане. Един Прометей е отишъл да краде огън, за да го даде на хората – и боговете го приковават. Пеят му се хвалебни песни, създават му се оди, че спасява човечеството. Въстанал бил срещу недобролюбието. Но коя е разликата му със Зевс? Той е искал добродетели, а боговете са имали знания, за които трябват възможности да ги понесеш. Прометеевците водят битки, но нямат прозрението и знанието. Митологичните богове са били без добродетели, но не и без виждане.

Разбира се, нашите измерения за добродетели не могат да бъдат равни с това, което човекът още не е преценил. Виждате, че Христос няма нужда някой да Му сваля веригите, а Сам си ги свали. Защото има виждане, защото е Логосът, защото е осъществената Любов...

Мъдростта наистина е дарение, което светът не познава! Не че не е имало мъдрост. Мъдрости е имало и поговорки има мъдри. (Не като: „Парен каша духа“, както казват, защото парен от каша винаги ще я духа, но: „Парен от каша разсол духа“ – зелева чорба духа.) Но големи са, наистина неизмеримо големи са разстоянията между различните култури, с които религиите са ни сезирали в този планетен свят. Ето защо понякога се спирам, за да дам някаква характеристика.

Казвам, че две неща ме възхищават. Едното е човешката неуморност – неуморността за път. Наистина човекът може да бъде неуморен. Христос подкрепя тази теза, казвайки: Когато някой ви покани да ходите една миля с него, вървете две[10]. Не казва: „Ако си се уморил при едната миля, седни, почини си“. Напротив – върви две мили. Неуморност за съвършенство, неуморност да трансформирате страданието в развитие. Неуморни нозе и дързостни ръце! Не можете да си представите човечеството в един образ само – как се е загвоздило. Затова казах, че Христос е живяно човечество. Вижте как се е забързала тази неуморна многолика милиардна армия да ходи към Небето!

Другото, което ме е възхитило, е именно копнежът за Небе. Вавилонската кула го илюстрира – вечната жажда за Небе. Устрем с ръце, с мисъл и с дух. И изведнъж, когато йерархията не е можела да ги качи на Небе, защото не са били изживели това, което сега трябва да изживеем, е настъпило разноезичието. Можете ли да си представите човечеството, изправено пред Вавилонската кула – жаждата и неуморността човешка! И изведнъж – разноезичие... „Ora et labora“ – „Молете се и работете“, докато се научите да понасяте Небе!

Разминаха се, не се разбраха хората, заговориха на стотици езици. Но кое е важното? Копнежът за Небе. Вавилонската кула не можеше да бъде довършена, защото трябваше да се мине през Учението на Правдата. Тя не можеше да бъде довършена и с Учението на Любовта, защото трябваше на незнаещите да им се прощава. Но сега трябва и да се научат. Езикът на Мъдростта е, който ще доизгради Вавилонската кула!

Казах, че българският народ е единственият, който не може да живее нито миг без Небе. Защото неговият Бог няма друго име освен Танг Ра, което значи Небе. Това е Бог, Който няма добродетели. Те не са му нужни – нужни са на хората.

С Мъдростта, която нарекох Огън, започва и йерархията на едно ново светителство и служение. Така че, когато дойдем до едно Възкресение, ние трябва да видим коя е неговата първа сила. Възкресението е овладяване на смъртта! Значи неговата първа сила е да овладеете материята, да сте властник, да сте екзистенция.

Второ, Възкресението свидетелства, че Бог не може да умре! Затова не могат и чедата Му да умират. Бог е вечно жив! А свидетелство за това може да даде, поне засега, само човекът.

Хората ще се прераждат и чак когато могат да спрат прераждането си, ще бъдат това, което Христос рече: „Аз и Отец едно сме“[11]. Той го каза и допълни тайната: Дойдох не за да Ми служат, а да послужа[12]. Дошъл, за да послужи на света. (А хората така добре служат на себе си...)

В Мъдростта се постави и проблемът да загубиш Себе си. Разбира се, човек може да има смелостта да загуби Себе си само когато вече е личност. Иначе няма какво да прави по-горе. А когато е личност, когато е духовен Аз, тогава той може да каже: В живота като поведение се учим, като философия обясняваме себе си и света, като религия раждаме култури, като воля еволюираме, като йерархия се обожествяваме!

Само религиите са раждали култури. Защото те са универсалната същност на Планетния Логос и на Синовете Божии в дарение на човечеството. Само религиите! Те могат да бъдат отричани, но само религия – като универсално Учение, може да роди култура. Там е всичко – и социология, и политика, и морал, и абстракция, и метафизика... Оттам философът може да си вземе, етикът също може да си вземе, поетът – също... Културата не е цивилизация, тя е духовност.

В живота, когато упражним волята си, ние растем в еволюцията. В идеята на Мъдростта волята е за еволюция. (Не както казва Шопенхауер, нито както казва Ницше – власт.) Ако някой няма воля за еволюция, той ще стане вкаменелост. Но дори и да намерите гроба на някого, трябва да търсите какво е направил преди това. Ако нищо не е направил в живота си...

В живота, когато потърсим йерархиите, безспорен край на развитието ни ще бъде обожествяването. Това дава Мъдростта, която учи човека да възкръсва. А възкресение можеш да правиш всеки миг, всеки ден, всяка нощ. Това трябва да усвоим, ако искаме да създадем свят, изпълнен с това, което Възкресението остави.

• Възкресението остави една присвояема Синовност.

Ние можем да присвоим Синовността, която Иисус Христос осъществи, защото говорим за Богосина, но и за Сина Човечески. И точно това прави човечеството – присвоява Неговата Синовност. Само че така Го празнува, че Го унижава. А трябва да разберем тайната на Възкресението като доктрина, като принцип. И затова, когато сме го поставили в таблицата с Основни принципи, Нравствени категории и Приложна молитвеност, сме го сложили като посвещение – одухотворената материя, която стои в идеята за Възкресението.

И така, големият свят е свят на Възкресението, другото е еволюция. Когато човек може да се освети, тогава няма да стои в това социално битие, в което е сега човечеството.

Възкресението е екзистенциална даденост, то е Живот!

 

Из Слова на Ваклуш, 1998 г.,
в Пловдив и София